Чу се тропот на копита и се появи Вилий. Погледна Квинт и воина с ножа и дръпна юздите. Вълна на облекчение заля Квинт, но тутакси изчезна. Щом видя воина с лъка, Вилий размисли, смуши коня си и препусна надолу по склона.
Воинът с ножа се изсмя гадно.
С-с-с. Назъбеният връх на стрелата разкъса туниката на Квинт и остави дълбока болезнена драскотина по кожата му, преди да се забие в едно дърво на няколко крачки от него.
— Проклети кучи синове! — извика Квинт. Като местеше непрекъснато поглед от единия гал към другия, той мушна с копието си към онзи с ножа, принуждавайки го да отстъпи назад. Ако не искаше да бъде пронизан от стрелеца, трябваше да убие противника си. При това бързо. Полазиха го тръпки. Почти усещаше как следващата стрела се забива в гърба му. Или в хълбока му. Отскочи наляво и се обърна отново към гала. Противникът му изрева гневно, когато осъзна какво е направил Квинт.
Защитен от тялото на гала, Квинт атакува отново. Воинът отскочи, но Квинт очакваше този ход. С всички сили заби копието дълбоко в корема на гала. Пронизителен писък раздра въздуха и Квинт за всеки случай завъртя копието, преди да го изтегли. Воинът залитна напред. Кинжалът му падна на земята, но галът като че ли не забеляза. Притискаше с длани корема си, но не можеше да спре червата, които се изсипваха от дупката в туниката му. Коленете му се подкосиха, но той като по чудо успя да се задържи на крака.
Квинт си спомни за мечока, срещу който се беше изправил сякаш преди цяла вечност. Звярът също беше получил толкова тежка рана, но въпреки това едва не го беше убил. Както казваше баща му, човек е опасен, докато не умре. Квинт пристъпи напред и заби отново копието си дълбоко в гърдите на гала. На лицето на противника му се изписа изненада; устните му се отвориха; от гърлото му се изтръгна дълбок стон, след което очите му помръкнаха. Галът увисна на копието, но Квинт не го остави да падне. Защитен от трупа, той погледна над рамото му. Точно навреме, за да види как една стрела се забива в гърба на тялото.
Това беше достатъчно. С мощен тласък Квинт избута трупа и издърпа копието. Ръцете, гърдите и лицето му бяха целите в кръв, но той не обръщаше внимание. Завъртя се и се втурна към потока, като се мъчеше да сподави гаденето, което се надигаше в гърлото му. Сега всичко се свеждаше до бързината. Колко ще може да се отдалечи от стрелеца, преди да е пуснал поредната си стрела? Колко трудна мишена може да бъде? След петнайсетина крачки Квинт зави надясно. След още десет зави наляво. С-с-с. Една стрела се заби в земята почти до крака му. Квинт ахна със смес от ужас и облекчение, но не посмя да погледне назад. Преброи до десет и още веднъж смени посоката. Галът отново пропусна и Квинт рискува и се затича право надолу по склона, преди да отскочи надясно. Следващата стрела прелетя доста далече от него и сърцето му подскочи от радост. Вече беше на стотина крачки от първите дървета. Стигнеше ли до потока, без да бъде улучен, шансовете на стрелеца ставаха съвсем малки.
Един от другарите му беше по средата на брода. Надеждата отново се събуди в гърдите на Квинт, докато не видя, че това е Вилий. Проклетникът имаше лък, но дори не поглеждаше назад. Заповедта на Квинт всеки да пази себе си сега изглеждаше глупава. „Кучи син. Можеше да отвлече вниманието на онзи гал“. Другите не се виждаха никакви. Квинт се затича наляво, по диагонал към потока. Двайсет крачки, след което зави надясно. Пет крачки и отново наляво. Забавянето след последната стрела беше по-дълго и стомахът на Квинт се сви. Той рискува да погледне назад към воина и му се прииска да не го беше правил. Галът следеше всяко негово движение и се беше прицелил право в него.
Обзе го паника. Не можеше да спре или да забави крачка. Единственият му избор беше да продължи напред, да сменя посоката и да се надява, че галът не е предвидил маневрата му. Но като се имаше предвид колко пъти се беше разминал със стрелите, шансовете му със сигурност намаляваха. Брегът вече беше на по-малко от двайсет крачки. Осемнайсет. Шестнайсет. Квинт импулсивно реши да продължи право към него. Ако тичаше с всички сили, щеше да стигне потока за четири, може би пет удара на сърцето. После щеше да се хвърли във водата и да преплува до отсрещния бряг. Там галът нямаше как да го улучи.