Не след дълго двете страни се дръпнаха една от друга. Това се случваше често, когато войниците се уморяваха твърде много, за да продължат да се бият. Коракс незабавно извика редицата на Квинт от масата хастати, които още не бяха взели участие в сражението. Квинт, Урцей, Север и останалите се затътриха към центуриона си. Бузата му кървеше от порязване, но очите му блестяха страховито.
— Готови ли сте да изпълните своята роля, момчета? — попита той.
— Да, командире — отвърнаха те, загледани със смесица от ужас и възхищение в противника и терена между двете страни. Квинт вече беше виждал бойни полета, но като конник никога не беше хвърлян в касапница като тази. Гледката беше наистина ужасяваща. Огромни площи от прашната земя бяха станали алени. Районът беше покрит — в буквалния смисъл — с окървавените тела на мъртви и ранени. Тук-там се виждаха отсечени крайници. Между тях се търкаляха шлемове, щитове и мечове. Сега напредването се беше превърнало в опит да не се препънеш, преди да си стигнал до врага. И към всичко това се добавяха непрестанните крясъци. Мнозина от ранените бяха извлечени назад от другарите им, но много други оставаха на ничията земя и виеха от болка.
— Картинката не е приятна и ще става още по-грозна — сурово рече Коракс. — Шибаните гали са корави, признавам им го.
— Какво ще правим сега, командире? — попита Урцей.
— Ще пийнем малко вода. Ще се изпикаем. Ще си отдъхнем малко. После пак тръгваме срещу тях. — Коракс ги изгледа един по един. — И ще продължим по същия начин, докато онези боклуци не се пречупят. Готови ли сте?
Хастатите, които вече се бяха сражавали, отвърнаха с дрезгави викове. Квинт и останалите побързаха да се присъединят, за да не ги вземат за страхливци. Коракс кимна доволно и нареди:
— Сега си починете. След малко ще ви трябват всичките ви сили.
Квинт провери ремъците на сандалите и на шлема си и след като се увери, че са стегнати, избърса длани, за да е сигурен, че може да държи здраво дръжката на меча. Погледна Урцей, който пиеше вода.
— Готов ли си?
Урцей свали меха и се намръщи.
— Разбира се. А ти?
— Единственият път към победата е през проклетите гали и от другата страна. Няма да спра, докато не стигна дотам — отвърна Квинт, като се надяваше, че гласът му е прозвучал по-дръзко, отколкото се чувстваше.
— Това е дух — каза Коракс и го тупна по рамото. — Като едното нищо скоро ще станеш и принцип.
Квинт се усмихна, но новата му увереност трепна, когато галите срещу тях отново закрещяха бойните си викове. Реакцията на Коракс бе моментална.
— Плътен строй! Пак тръгват към нас.
Всички се строиха — в три редици по петнайсет човека. Квинт беше в първия ред с Урцей от едната страна и Коракс от другата. Току-що беше пил вода, но устата му отново беше пресъхнала. „Забрави проклетата жажда — помисли си той. — Забрави страха. Съсредоточи се. Гледай къде стъпваш. Дръж щита си вдигнат и си пази лицето“.
— Напред — извика Коракс. — Бавно. Няма къде да бързаме — имаме цял ден да пердашим тия копелета!
През редиците премина смях и Квинт се окуражи. Бойният дух все още беше висок, щом можеха да се смеят в подобни ситуации.
Галите се приближаваха. Водеше ги набит мъж на средна възраст с ризница и богато украсен шлем. Двете златни торкви на врата му подчертаваха положението му. „Това е племенна група — помисли си Квинт. — Съсечи главатаря и останалите ще побягнат“.
Това обаче нямаше да е лесно. Главатарят беше съпровождан от двама здравеняци с ризници. Размерите им и полираните им оръжия бяха доказателство за способностите им.
Коракс беше стигнал до същото заключение — главатарят трябваше да бъде убит.
— Ела ми, вонящ въшлив курвенски сине! — изрева той и вдигна меча си. — Ела ми!
Галът видя гребена на шлема и фалерите на гърдите на Коракс и разбра, че това е най-подходящият противник. Изръмжа и затича напред. Хората му го следваха по петите. Квинт се помъчи да преглътне паниката, надигаща се в гърлото му.
— Готови ли сте, момчета? — извика Коракс.
Главатарят тичаше към Коракс, което означаваше, че Квинт ще се озове срещу единия от телохранителите му — здравеняк със смъртоносен на вид меч и дълъг овален щит, украсен с извиваща се змия. Страховит противник, но Квинт нямаше намерение да разочарова центуриона си. Премести левия си крак напред, увери се, че е стъпил стабилно, и сгъна коляно, за да подпре щита си. Наведе се към извивката на скутума и застана така, че единствената видима част от него останаха очите му и горната половина на шлема. Воинът се носеше към него. Навсякъде пред себе си Квинт виждаше нападащи крещящи гали. Противникът му вече беше вдигнал меча над главата си, за да нанесе удара.