Квинт сниши глава и остави металния ръб на щита да поеме удара. ТРЯС! Скутумът едва не отлетя от ръката му. Квинт мушна напред с гладиуса и усети как той удря щита на воина. „Мамка му!“ Освободи оръжието си, рискува да надникне над скутума и се сниши отново, за да не бъде обезглавен от второто мощно замахване. Лявата му ръка отново беше натисната надолу. Обзе го паника. Още няколко такива удара и нямаше да има сили да се защитава. Надникна отстрани на щита и интуитивно нанесе удар по лявото стъпало на воина. Острието му разряза плът.
Воинът залитна назад и изрева от болка. От крака му шурна кръв. Раната изобщо не беше смъртоносна, но даде възможност на Квинт да си поеме дъх. Отляво Урцей се биеше с един червенокос гал. Коракс се сражаваше с главатаря. И двата двубоя още не бяха решени. Квинт се подвоуми. Да помогне на Коракс? Имаше съвсем малко време, преди противникът му да атакува отново. Това определи решението му. Докато главатарят нанасяше удар към Коракс, Квинт заби гладиуса си в подмишницата му. „Марс, насочвай меча ми!“ Брънките на ризницата се скъсаха под силата на удара и желязото се заби дълбоко в гърдите. Очите на главатаря се изцъклиха и от устата му се изтръгна задавен вик — и тогава Коракс заби острието си в дясното му око. Бликна кръв, докато Квинт издърпваше меча си. Мъжът падна на земята като чувал със зърно.
— Добра работа — промърмори Коракс. — А сега крещи с цяло гърло и настъпвай с мен.
Квинт нададе най-свирепия крясък, на който беше способен, и направи крачка напред. До него Коракс прекрачи мъртвия главатар и извика:
— Водачът ви е мъртъв, боклуци такива! А сега същото ще се случи и с вас!
Воинът, с когото се беше сражавал Квинт, изглеждаше смаян. Окуражен, Квинт заудря с меча по щита си и зарева ругатни. Галът погледна неуверено другарите си и отстъпи крачка назад. После още една.
— Атака! — Коракс се хвърли напред като пусната от каишка хрътка.
Квинт го последва инстинктивно. С периферното си зрение видя как Урцей се хвърля да ги настигне. „Слава на боговете!“
Най-близко намиращите се гали се обърнаха и побягнаха. Смаяни от бягството на другарите си останалите воини подвиха опашка и се затичаха към основната част на картагенската армия. В желанието си да не губят преимущество хастатите се втурнаха след тях, като съсякоха доста, преди да са се спасили. Квинт наръга един воин в гърба и го повали като кукла със срязани конци. Писъците на жертвата му бяха покъртителни и той се наведе, за да сложи край на страданията му.
— Назад! Назад! — изрева Коракс.
Квинт вдигна ръка. Имаше време.
— Казах назад! — Коракс задържа ръката му и го прикова с поглед.
— Исках да го довърша, командире.
— Остави го.
— Аз…
— Той не би направил същото с теб. А и писъците му ще разколебаят другарите му още повече. Хайде.
Не можеше да противоречи на центуриона. Като се помоли на Плутон да прибере бързо нещастника, Квинт затича обратно към изходната им позиция. Коракс крещеше на хората да отстъпят и удряше по гърбовете с плоското на меча си онези, които се туткаха.
— Възстанови строя!
Бързо се прегрупираха. Бяха изгубили трима души, но десетина гали лежаха на земята мъртви или с ужасни рани, които щяха да ги изпратят в отвъдното. Въодушевени от успеха, легионерите отправяха благодарности към любимите си богове. Квинт се чувстваше горд от начина, по който се беше бил. Огледа се за воина, когото беше ранил, и изпита облекчение, когато видя, че той като че ли е престанал да мърда. Здравенякът, чието стъпало беше пронизал, беше в отсрещните редици. Квинт му отправи мръсен жест, който му беше върнат, но не така енергично. Това само засили самоувереността му.
— Следващия път ще го убия.
— Кого? — попита Урцей.
— Оня големия шибаняк, който беше с главатаря. Засега успях само да го раня.
— Много кръвожаден стана, а? — засмя се Урцей.
— Хубаво е да ги отблъснем.
— И ще го направим пак — прекъсна ги Коракс и кимна одобрително на Квинт. — Благодаря, че наръга главатаря. Това ги пречупи.
— Направих всичко по силите си, командире.
— Продължавай в същия дух. — Коракс понечи да каже още нещо, но видя някого зад рамото на Квинт и тутакси застана мирно. — Командире!
— Свободно, центурион — отвърна му нечий глас. — Не отдавай чест. Не искам врагът да ме разпознае.