Квинт се обърна и улови изпълнения с омраза поглед на Мацерион. Пренебрегна го, най-вече защото беше поразен от гледката на офицера с червено генералско наметало, който приближаваше през редиците. Това беше проконсулът Сервилий Гемин, който командваше целия център. На няколко стъпки зад него вървяха телохранителите му, двайсетина триарии със сурови лица.
Сервилий се усмихна и попита:
— Кой си ти?
— Коракс, центурион на хастатите от някогашния Първи легион на Лонг.
— Какво е положението тук?
Коракс обясни. Сервилий като че ли остана доволен.
— Търся място за провеждане на решителна фронтална атака. Двете манипули отляво също се справят добре. Ако се обединим, останалата част от предната линия ще ни последва. Един добър натиск и мисля, че галите ще се пречупят. Хората ти ще се справят ли?
— Разбира се! — отвърна Коракс.
— Добре. Подгответе се. Аз се връщам там, където ще е нашият център. При манипулата от лявата ви страна. Щом заема мястото си, ще дам сигнал.
— Разбрано. — Усмивката на Коракс беше хищна. Веднага щом Сервилий си тръгна, той се обърна към хастатите. — Чухте какво ни се каза. Дотук се сражавахте храбро, но това е нашият шанс! Никой няма да забрави войниците, обърнали в бягство гугите при Кана. Войниците, започнали разгрома, довел до пълното поражение на Ханибал.
— С теб сме, командире — разпалено викна Квинт.
— Всички до един — добави Урцей.
Коракс кимна доволно.
— В такъв случай бъдете готови за сигнала на Сервилий. И при негова команда отприщете Хадес на земята!
„Ще смажем галите“, помисли си Квинт. След стореното преди малко беше сигурен, че ще го направят. Замоли се баща му и Калатин да са добре на десния фланг и Гай — ако е тук — да изиграе своята роля на левия. Вражеската конница трябваше да бъде удържана.
Ако станеше това, пехотата щеше да свърши останалото.
XVIII
Битката бушуваше и в един момент стана ясно, че центърът на картагенската линия ще се огъне и ще се пречупи. Огромна заслуга за това имаха галите и иберийците. Несъмнено стотици от тях умираха още от началото на сражението, но въпреки това продължаваха да държат и след като би трябвало да са се пречупили. Несъмнено присъствието на Ханибал и Магон беше помогнало, но за подобно постижение се изискваше и огромна храброст. Накрая обаче натискът на толкова много легионери взе своето. Ханон беше наблюдавал развитието като ястреб и видя как воините в задните редици започват да се колебаят. Тези по-близо до него оставаха по местата си, като скандираха и удряха с оръжия в щитовете си, но онези в центъра, върху които щеше да падне основната тежест на вражеската атака, щяха да паднат, след като другарите им отпред не издържат. Пред очите му неколцина гали отстъпиха десетина крачки от основната маса войници, спряха неуверено, но почти веднага към тях се присъединиха още десетина. Миг по-късно още по-голяма група напусна редиците, с което увеличи двойно числеността им.
— Виж — каза Ханон на Мут.
— Виждам ги, командире.
Все едно гледаха овце, опитващи се да се измъкнат от овчаря си. Нито един нямаше да помръдне, докато не види, че друг ще направи същото. Образува се група; членовете ѝ се оглеждат да видят кой път е най-добър. Туткат се малко, след което някои от тях се втурват нанякъде. Щом това стане, цялото стадо се понася след тях и се получава тъпканица. Докато Ханон и Мут говореха, още двайсетина воини отстъпиха. Страхът на Ханон, че римляните ще пробият линията, се бореше с ликуващото осъзнаване, че планът на Ханибал, колкото и безумен да изглеждаше, като че ли работеше.
— Поне не бягат — отбеляза той. — По-добре да се подготвим. Кутин всеки момент ще даде сигнал. Нареди на хората да се обърнат надясно.
— Разбрано. — Мут се обърна така, че войниците наблизо да го чуват, и вдигна ръце към устата си. — По моя команда, обръщай надясно! — Забърза покрай фалангата, като повтаряше думите си. Когато се върна, стотици гали и иберийци отстъпваха — бързо и заднешком — от центъра на линията. Мут погледна Ханон, който му кимна. — Надясно! — изрева Мут. — Надясно!
Сякаш бяха прочели мислите на Кутин. Тръбачите дадоха сигнал фалангите да се обърнат така, както им беше наредил Ханибал. Някои от войниците на Ханон пристъпиха нетърпеливо напред, докато гледаха отстъпващите. Гневният рев на командира им обаче ги накара да се върнат в строя. Дори иберийците и галите до тях — онези от най-левия край на редицата — вече отстъпваха. Правеха го бавно и организирано, обърнати напред и с високо вдигнати мечове и щитове. Ако дойдеше заповед, можеха да спрат и незабавно да се включат в боя. Единствената причина за отстъплението на толкова много воини беше, че онези отпред вече не можеха да удържат римляните. Всеки момент вълната легионери щеше да се излее през онова, което доскоро беше центърът на линията им.