Накрая настъплението им започна да губи инерция. Изтощението си казваше думата. Намираха се под лятното слънце, откакто то беше започнало да се издига над хоризонта. Бяха марширували. Бяха прекосявали реки. Бяха настъпвали. Бяха хвърляли копия. Бяха влизали в ръкопашен бой. Дори убиването на беззащитни изискваше енергия. Накрая обаче галите и иберийците започнаха да изпреварват хастатите. Страхът ги пришпорваше допълнително. Лишени от нови жертви, останали без сили да ускорят отново темпото, легионерите на Коракс забавиха крачка. Както винаги, центурионът пое нещата в свои ръце.
— Справяте се чудесно, момчета. Време е за почивка. Пийнете вода. Поемете си дъх.
Думите му звучаха приглушено, сякаш идваха през гъста мъгла. Квинт имаше чувството, че е излязъл от тялото си и се гледа отстрани как промърморва нещо на Урцей, отпива няколко глътки вода, избърсва кръвта от меча си и се взира с невиждащи очи в обезобразеното тяло в краката му. Погледът му се плъзна наляво и регистрира нещо, в което нямаше смисъл. Той примигна, погледна отново и се върна в реалността.
— Онези гали не отстъпват.
— А? Краставите овцеебци, които виждам, бягат с цялата скорост, с която могат да ги носят краката им — със смях отвърна Урцей.
— Не тези. Онези. Ето там. — Квинт посочи.
Урцей погледна и се намръщи.
— Ха! И какво от това? Скоро и те ще се паникьосат и ще побягнат. Вече нищо не може да ни спре. — Той посочи с палец назад към огромната маса войници, приближаваща към тях. В настъплението им почти нямаше ред, но никой не можеше да отрече огромната им инерция. Земята се тресеше под краката на хилядите мъже.
Квинт сви рамене. Урцей беше прав. Кой можеше да устои на толкова войници? В първата линия имаше двайсет хиляди хастати, още толкова принципи във втората и около десет хиляди триарии в третата. Като се добавеха и няколкото хиляди велити се получаваше сила, която не можеше да бъде спряна. Войската на Ханибал не можеше да се мери по численост с тях.
— Победата ще е наша — промърмори той; чувстваше как увереността го изпълва до мозъка на костите.
— Естествено, че ще е наша — отвърна Урцей. — Да тръгваме.
Бяха изминали не повече от десетина крачки, когато от лявата им страна се надигнаха ликуващи викове. Миг по-късно същите викове зазвучаха далече отдясно. Квинт не им обърна внимание — беше зает с един гал, който тепърва се канеше да побегне. Урцей му се притече на помощ и двамата бързо повалиха воина. Задъхан, Квинт кимна благодарно на приятеля си. Шумът вече беше станал по-силен и идваше от цялата им лява страна. На Квинт му се стори, че чува и викове на ужас. На страх. На паника. Първите тръпки на безпокойството полазиха по гърба му.
— Какво става?
— Нямам представа. — Урцей също изглеждаше малко нервен.
ТРЯС. Изпълнена с шок тишина, след което бумтящият звук се повтори отдясно. На Квинт му идеше да повърне. Силата на ударите беше такава, че можеше да означава само едно.
— Ханибал е обърнал част от линията си. За да ни атакува във фланговете.
На лицето на Урцей се изписа недоумение.
— Но как?
— Юпитер, откъде да знам!
— Не, не може да бъде. Пък и центърът му е размазан! Какво може да ни попречи да минем през цялата му войска?
— Прав си — каза Квинт, но потръпна.
Коракс се мръщеше, но това не му попречи да им нареди да тръгнат отново напред. Този път настъпваха ходом с увереността, че не могат да бъдат спрени с толкова много войници зад тях. Подобно на Требия и Тразименското езеро, силата на пехотата щеше да надделее. Само дето този път, ако са рекли боговете, римската конница щеше да задържи картагенската. След като пробиеха изцяло центъра, можеха да обърнат и да се нахвърлят върху врага в гръб. Поне Коракс им беше обяснил така, помисли си Квинт, като се мъчеше да преодолее умората си. Вече изобщо не се питаше какво правят.
— Мътните да ме вземат! Виж.
Настойчивостта в гласа на Урцей проникна през изтощението на Квинт. Погледът му проследи този на приятеля му напред.
— Не. — „Сънувам кошмар наяве“.
Гледката беше невъзможна. Нечувано беше армия да спре и да поднови сражението, след като линията ѝ е била пробита. Но ето че на стотина крачки пред тях някои от бягащите гали и иберийци бяха спрели. Мнозина вече се бяха обърнали и крещяха на другарите си да престанат да бягат.