Бяха на петдесетина крачки.
Квинт започна да брои наум. На трийсет крачки погледна настрани. Следвайки нареждането на Коракс, бойците непрекъснато събираха захвърлени пилуми, но с напредването на деня все по-малко и по-малко от тях можеха да се използват отново. Квинт видя, че хората с копия са само десетина, но и това беше нещо. Всеки изгубил щита си гал беше враг, който можеше да бъде убит по-лесно.
— Оставете ги да се приближат! Още не хвърляйте.
Смая се, когато галите внезапно се затичаха. Едва тогава забеляза групата войници в средата им. Те не бяха диваци. Всички носеха ризници и черни наметала; всички бяха със скутуми и мечове. Някои имаха нагръдници с изваяни върху тях мускули. Възможно ли беше да са картагенски офицери? Квинт се обля в пот, когато видя, че туниката на един от тях е пурпурна. Превръзката със същия цвят на едното око потвърди подозренията му. Не се сдържа.
— Това е шибаният Ханибал!
— Какво прави той тук? — озъби се Урцей, но страхът в гласа му беше осезаем.
От гърлото на Север се изтръгна изпълнен с ужас стон.
— Всички ще умрем! — извика някой, май беше Мацерион.
— Затваряйте си устата! — изкрещя Квинт, но вече беше късно. Страхът премина през редиците — можеше направо да се види как вилнее и прави на пух и прах последните остатъци от кураж. — Хвърляйте копията!
Копията полетяха, но залпът бе рехав. Картагенците се приближаваха. Римските редици се люшнаха.
— Извади мечовете! — извика Квинт.
Врагът беше съвсем близо.
В желанието си да впечатлят пълководеца си галите се сражаваха като обладани от демони. Хвърляха се безогледно във всяка отворила се в редиците дупка и само за няколко момента разкъсаха оредялата манипула. Квинт и Урцей се биеха като сраснали се близнаци и удържаха позицията си, но Север скоро беше посечен от един от войниците с черни наметала, очевидно телохранител на Ханибал. Хастатът отляво на Север изгуби първо дясната си ръка, после и главата си. Два алени фонтана плиснаха от тялото му, докато падаше върху Север. Малцината останали бяха обкръжени миг по-късно. С открит ляв фланг Квинт и Урцей отстъпиха, като продължаваха да се бият. Онези зад тях видяха какво става и също заотстъпваха.
Сега Ханибал беше само на няколко крачки разстояние, но със същия успех можеше да е и на луната. Между него и тях имаше трима яки телохранители — мъже, които изглеждаха свежи, надъхани и много опасни. Странно беше да си пред виновника за целия смут от последната година и повече и да не можеш да направиш нищичко. Погледът на Квинт непрекъснато се стрелкаше към него. Ханибал не беше някакъв гигант или чудовище. Просто мургав едноок брадат мъж със среден ръст. Невзрачен. Но определено харизматичен, помисли си Квинт.
И тогава, подобно на есенен вятър, понасящ листа от земята, битката ги раздели. Квинт и Урцей бяха отблъснати още двайсет крачки назад. По-скоро усетиха, отколкото видяха как хастатите зад тях се обръщат да побягнат и ги наругаха като страхливци. Бяха останали не повече от четирийсет и пет души, скупчени заедно и все още обърнати към врага на няма и десет крачки от тях. За негова чест, Мацерион също беше сред тях. Ханибал вървеше между хората си, говореше и жестикулираше към хастатите.
— Значи така ще се свърши — каза Квинт и въздъхна.
— Какво пък, може би трябва да сме благодарни, че ще паднем, докато се сражаваме със самия Ханибал — кисело отвърна Урцей.
Квинт успя да се изсмее, но в смеха му нямаше нищо весело.
— Кой знае? Ако Фортуна ни се усмихне, може да успеем дори да го убием.
— Мечтай си — отвърна Урцей и го изгледа. — Радвам се, че те познавах, Креспон.
Квинт усети бучка в гърлото си. „Името ми не е Креспон“, понечи да каже, но не успя.
— И аз теб, приятелю.
Галите и войниците с черните наметала заудряха с мечове по щитовете си и закрещяха:
— ХА-НИ-БАЛ! ХА-НИ-БАЛ!
Вълна на страх премина през хастатите.
— Спокойно, момчета — извика Квинт, борейки се със собствения си ужас. — СПОКОЙНО!
— Какво става тук, в името на Хадес? — като по чудо прозвуча гласът на Коракс.
На Квинт му идеше да заплаче от радост.
— Това е Ханибал, командире. Ето го там, с телохранителите си. Галите, те… Бойците ни са капнали, командире. Не могат…
Коракс го погледна в очите и видя пълното му изтощение. Огледа вражеските редици, изтърси проклятие към Ханибал и прецени положението.