— Е? — изсъска Луций.
— Обърнат е с гръб. — Аврелия се закашля, за да привлече вниманието на войника.
Той се обърна и тя зяпна. Бронята, небръснатата брада, сенките под сивите му очи, мръсотията не можеха да скрият кой е.
— Квинт!?
— Аврелия? — Той пристъпи към вратата. — Ти ли си?
— Да, да, аз съм! — Тя задърпа резетата, като плачеше от радост.
— Това брат ти ли е? — Луций вече беше до нея и ѝ помагаше.
— Да. Слава на боговете, жив е!
Брат и сестра се прегърнаха в мига, в който вратата се отвори. Притискаха се един в друг със сила и радост, каквато не бяха изпитвали никога. Изобщо не я беше грижа, че Квинт вони на пот и кръв.
— Мислех си, че си постъпил в пехотата на социите — каза тя, спомняйки си за писмото му.
— Написах го в случай че татко се опита да ме намери.
Тя се разсмя.
— Какво значение има къде си бил? Не мога да повярвам, че си тук. Новините бяха толкова лоши. Мислех, че си мъртъв.
Той се отдръпна леко и се усмихна тъжно.
— Размина ми се на косъм. — Аврелия отново се разсмя, но този път нервно, а лицето на Квинт стана още по-сериозно. — Центурионът ми Коракс ни спаси. Удържа манипулата, докато отрядите около нас се разпръскваха и опитваха да побягнат. Събра още няколко души. Забеляза слабо място във вражеската линия и си пробихме през нея достатъчно широка дупка, за да се измъкнем. Ако не го беше направил, нямаше да съм тук.
— Слава на всички богове! Видя ли татко, чу ли нещо за него? Или за Гай? — „Или за Ханон?“, искаше да добави, макар да знаеше, че той няма как да знае каквото и да било за него.
— Видях Гай, но татко… — Квинт поклати печално глава. — Не беше сред малцината конници, които се присъединиха към нас в Канусиум след отстъплението ни, нито с онези, които дойдоха през следващите няколко дни. Дойде вест, че петдесетина конници са последвали консула Варон до Венусия, така че отидох и там. Нямах късмет. — Той въздъхна тежко. — Щях да се върна да претърся бойното поле, въпреки че е голямо, но вражеският лагер още е близо до него. Да отидеш там е равносилно на самоубийство.
Аврелия посърна.
— Направил си всичко възможно. Ще се молим да си дойде.
Той кимна.
— Да се надяваме.
„Възможно е дори Ханон да не е убит“, помисли си Аврелия. Не се почувства предателка, задето го включи в молитвите си.
— Ела. Майка страшно ще се зарадва да те види.
Лицето му грейна.
— Марциал ми каза, че и тя е тук. — Влезе и протегна ръка на Луций. — Прости, че се натрапвам по такъв начин. Аз съм Квинт Фабриций, братът на Аврелия. Ти трябва да си съпругът ѝ.
— Луций Вибий Мелитон — каза Луций и стисна ръката му. — За мен е чест да се запознаем.
— За мен също. Поздравления за брака ви. — Квинт забеляза, че Луций е зяпнал облеклото му. — Чудиш се защо съм облечен като прост хастат ли?
— Ами… необичайно е — малко неловко отвърна Луций.
— И аз никога не бих могла да си те представя като пехотинец — каза усмихнатата Аврелия.
— Дълга история. Ще ви я разкажа по-късно.
— Ела. — Аврелия го поведе, изгаряща от нетърпение да намерят майка им. — В отпуск ли си?
Квинт изсумтя презрително.
— Никой не е получил отпуск. Варон прегрупира армията, но ще минат седмици, преди да успее да я възстанови. Много от офицерите са мъртви; повечето войници са отделени от частите си — ако частите им изобщо съществуват все още. В общи линии, цари пълен хаос. Коракс ни каза, че няма да „забележи“, ако някой поиска да види семейството си, стига да се закълне, че ще се върне след две седмици. Каза, че консулите — той погледна смутено Луций — са се насрали толкова яко, че сме си го заслужили. Гай не извади такъв късмет. Неговият командир е побъркан на тема дисциплина. Наложи се аз да отнеса на Марциал добрата вест, че е жив.
— Центурионът ти явно е забележителен човек — каза Луций. Плачът на Публий се разнесе по коридора и Квинт се разсмя. — Това трябва да е бебето ви! Марциал говори много мило за него.
Лицето на Аврелия грейна.
— Да, това е синът ни, Публий. Роди се преди няколко седмици.
— Хубаво е да видиш, че животът продължава. — Светлината в очите на Квинт помръкна за момент, но той се овладя. — Още една причина да вдигнем наздравица.
— Животът продължава. Публий е част от новото поколение — каза Аврелия, като си спомни с ужас как беше предизвикала боговете и се замоли да няма лоши последствия. — Майка казва, че приличал малко на теб, когато си бил на същата възраст.
— С нетърпение очаквам да го видя. — Квинт се засмя и Аврелия импулсивно го прегърна.