— Толкова се радвам да те видя!
— И аз теб. След всичко случило се не вярвах, че ще доживея такъв щастлив ден.
Сърцето на Аврелия запя, докато вървеше с Квинт и Луций. Мъката за баща ѝ не беше намаляла, но щеше да ѝ се отдаде друг път. Точно сега смяташе да живее в този момент. Да се радва, че останалите членове на семейството се събират и че Гай също е оцелял в кошмара при Кана. Да таи в сърцето си надеждата, че някъде на юг Ханон също е жив.
След ужаса от предишните дни това ѝ беше съвсем достатъчно.
Бележка на автора
Когато ми се удаде възможност да напиша поредица романи за Втората пуническа война (218–201 г. пр.н.е.), веднага се възползвах от нея. Още от момче бях запленен от този период и подобно на мнозина други го смятам за един от най-великите епизоди в историята. Думата „епичен“ днес е девалвирала, но аз смятам, че използването ѝ е напълно оправдано за тази седемнайсетгодишна борба, чийто изход в много случаи е бил доста несигурен. Ако в някоя от тези ситуации везните се бяха наклонили дори мъничко в другата посока, животът в Европа днес щеше да е много различен. Картагенците изобщо не са приличали на римляните, при това не само по всички лоши начини, за които ни учи „историята“. Те били дръзки пътешественици, опитни търговци, изпечени бизнесмени и храбри войници. Докато интересите на Рим най-често били насочени към завоевания, техните били ориентирани повече към установяване на власт чрез контролиране на търговията и природните ресурси. Може да не е особено важно, но използвам съвсем преднамерено думата „картагенски“ вместо латинската „пунически“, когато говоря за езика им. Самите картагенци не биха използвали втората дума.
Мнозина читатели несъмнено са запознати най-общо с войната на Ханибал срещу Рим; други не чак толкова; вероятно малцина са страстните читатели, запознати с древните автори Ливий и Полибий, които са основните ни източници за този период. За протокола отбелязвам, че направих всичко по силите си да се придържам към достигналите до нас исторически детайли. На някои места обаче или промених леко събитията, за да паснат на развитието на повествованието, или си измислих някои неща. Такава е привилегията на писателя, която може да бъде и негово проклятие. Ако съм допуснал грешки, моите извинения за тях.
Терминът „Италия“ се е използвал през трети в. пр.н.е, като географско понятие, което обхващало целия полуостров южно от Лигурия и Цизалпийска Галия. Терминът станал политически едва по времето на Полибий (средата на втори в. пр.н.е.). Въпреки това реших да го използвам. Така нещата се опростяват и се избягва постоянното използване на различните части на Републиката — Рим, Кампания, Лациум, Лукания и т.н.
Описването на картагенските войници — същински картагенци и други — е истинско минно поле. Разполагаме със съвсем малко историческа информация за униформите, носени от картагенските граждани и хората от множество други народности, сражавали се за тях; същото се отнася и за екипировката и оръжията им. Щях да бъда напълно изгубен без помощта на няколко учебници и статии, които ще посоча по-нататък. За римската армия от онова време знаем малко повече подробности, но и в този случай често се налага да се правят логически догадки. Друга трудност за преодоляване бяха картагенските имена. В общи линии те не са много, или поне не са много оцелелите изпитанията на времето. Повечето достигнали до нас са непроизносими или звучат направо ужасно — или пък и двете! Хилесбаал и Итоббал не са точно имена, които ще произнесете с лекота. Не се сдържах обаче да не използвам Мутумбаал. Съкратеният му вариант „Мут“ (пес, глупак, тиквеник) си звучи направо модерно. Има няколко важни исторически личности, носещи името Ханон, но тъй като се нуждаех отчаяно от добро име за героя си и изборът ми беше ограничен, се спрях на него.
Романът започва малко след края на „Ханибал: Врагът на Рим“, който е първият от поредицата. Не разполагаме с много сведения за действията на Ханибал след победата му при Требия. Знаем обаче, че едно градче на име Виктумула било превзето от войската му и населението му било избито. Ужасният преход през долината на река Арно наистина се е случил; известно е, че там Ханибал изгубил едното си око. Зашеметяващата засада при Тразименското езеро се е развила почти по начина, по който я описвам.
Според мен най-хубавата подробност около Тразименското езеро е, че можете и днес да посетите точното място, където се е разиграло сражението — нещо уникално, когато става дума за древни бойни полета. Местата на такива сблъсъци почти винаги са изгубени. Това обаче не важи в този случай, тъй като природните особености, описани от древните историци (брегът на езерото, теснините и т.н.) са толкова необичайни, че могат да се идентифицират и днес. Ако можете, посетете мястото в края на юни, когато италиански и испански ентусиасти правят възстановка на битката. Зрелището е изумително, а и ще посетите едно чудесно място в Италия.