Колкото и малко вероятно да изглежда конник да изостави привилегированото си положение и да постъпи в армията като прост велит, това няма да е първият път, когато млад човек прави глупости. Трябваше да намеря начин да извадя Квинт от конницата, тъй като си го представях като легионер в битката при Кана. Клетвата, която полага той, е много подобна на клетвата, полагана от войниците днес.
Знаем, че Ханибал наистина е екипирал либийците си с римски доспехи. Не знаем дали са били въоръжени с оръжията на враговете си и дали са били обучени да се сражават различно, но изглежда напълно логично да е било така. Драматичната измама със завързването на факли за рогата на говедата е описан в изворите факт. Същото се отнася и за детайлите по брачната церемония. За протокола — и ми се иска да го бях отбелязал ясно в предишните ми книги — било е напълно обичайно момиче на възрастта на Аврелия да бъде омъжено. И днес по света има места, където е нормално момичета да се омъжват толкова млади, така че нека не се изненадваме, че същото се е случвало и в Рим преди две хиляди години! На онези, които намират използването на нецензурни думички за възмутително или „некоректно“, ще кажа, че римляните са имали невероятно мръсни усти. Само погледнете в речника какво означава думата futuere. Ами означава „еба“. Това е достатъчно за мен, така че преставам с тази тема.
Не бива да забравяме също, че в Древен Рим жените са имали много по-нисък социален статус, отколкото в нашето общество. Макар да не били напълно лишени от влияние, основната им роля е била да раждат деца и да въртят домакинството. Малко знаем за римското акушерство, но използвах информацията, която успях да намеря.
Минуций Флак от предишния роман беше измислен, но брат му Минуций Руф е реална историческа личност и е бил началник на конницата на Фабий Кунктатор (Забавящия, Изчакващия), известен и с прозвището Верукозус (Брадавицата).
Повечето от вас сигурно са чували за битката при Кана преди да са чели романа. В това няма нищо чудно и за нея се говори и днес, близо 2200 години по-късно. В продължение на повече от две хилядолетия тя е била един от най-кървавите, ако не и най-кървавият сблъсък в историята. Едва след изобретяваното на картечницата и избухването на Първата световна война жертвите от едно сражение са станали повече. На сутринта преди битката близо 130 000 войници и около 16 000 коня били натъпкани на площ от няколко квадратни километра. В края на деня повече от 50 000 римляни били мъртви. Освен тях на бойното поле останали да лежат около 8000 от хората на Ханибал. Но битката при Кана е забележителна не само с броя на жертвите — а с гениалния план на Ханибал и дисциплината, с която бил осъществен.
В древността командирите обикновено губели контрол над войниците си в момента, в който започвала битката. Нямало радиостанции за поддържане на връзка и било невъзможно да видиш какво става другаде, освен непосредствено около теб. Затова битките често се печелели от страната с по-добра първоначална атака или от онази, която успявала да постигне първото главно преимущество. Ханибал не би могъл да инструктира старшите си офицери по крилата или кавалерията си по време на сражението, което означава, че те са знаели предварително какво се очаква от тях. И нещо повече — изпълнили дълга си. Не е изненадващо, че картагенската тежка конница е разбила римската — тя била по-добра във всяко отношение. Забележителното е, че те не се впуснали да преследват бягащия противник, а се заели първо да помогнат на нумидийците срещу съюзните конници, а след това да атакуват римските легионери в гръб. Същото се отнася и за начина, по който галската и иберийската пехота удържала напора на многократно превъзхождащите ги римляни. Фактът, че успели да се прегрупират и да влязат отново в сражение след като били разбити, бил направо нечуван в античното военно дело.
През 216 г. пр.н.е, бойното поле при Кана било земеделска земя, каквато е и днес, което означава, че посещението там е невероятно въздействащо. Недалеч от него се издига хълм, от който се разкрива изглед към целия район. Горещо ви препоръчвам да го посетите, ако можете. Мястото се намира непосредствено на запад от градчето Барлета в Апулия и само на 50 километра северно от летището Бари, използвано от нискотарифни авиокомпании. Ходил съм там три пъти и при всяко посещение виждам мястото с различни очи. През ноември 2012 г. заснех там кратко видео, което можете да видите на http://www.youtube.com/watch?v=dcnSmLgmzAs.