След поражение като това при Кана повечето антични народи биха се предали. Решимостта на римляните обаче не знаела граници. Макар че почти цялата им войска била унищожена, те отказали да се предадат. Силата на характера им и тяхното непокорство в такива времена са изумителни и достойни за възхищение. Но какво ли е щяло да стане, ако веднага след Кана Ханибал е бил насочил армията си към Рим? Това е един от големите въпроси без отговор в историята и поредното потенциално минно поле, в което всеки има различно мнение. Няма да задълбавам по темата; лично според мен гледката на победоносните сили на Ханибал пред стените на града би била достатъчна да накара Сената да моли за мир. Но дали това е щяло да промени нещата в дългосрочен план? Съмнявам се. Рим е щял да намери някакъв повод за нова война, за да си отмъсти — както и станало през 149 г. пр.н.е., когато започнала третата и последна война срещу Картаген.
Но това означава да прескочим голяма част от историята и най-вече от историята на Втората пуническа война. Ще кажа само, че след Кана войната на Ханибал в Италия продължила, както и сблъсъците в Сицилия и Иберия. Третият роман от поредицата „Ханибал: Облаците на войната“ ще продължи историята на Ханон, Квинт и Аврелия на остров Сицилия. Надявам се, че ще искате да разберете какво се случва с тях!
Пълната библиография на книгите, които използвах за написването на романа, ще заеме няколко страници, затова ще спомена само най-важните: „Пуническите войни“ от Найджъл Бангол, „Пуническите войни“ от Брайън Кавин, „Гърция и Рим във война“ от Питър Конъли, „Ханибал“ от Тиодор А. Додж, „Падането на Картаген“ от Ейдриън Голдсуърти, „Войските по времето на Македонската и Пуническите войни“ от Дънкан Хед, „Сексът в Древен Рим“ от Ото Кифер, „Войната на Ханибал“ от Дж. Ф. Лейзънби, „Картаген трябва да бъде разрушен“ от Ричард Майлс, „Ежедневният живот в Картаген (по времето на Ханибал)“ от Дж. К. Пикард, „Животът и смъртта на Картаген“ от Дж. К. Пикард, „Любовта в Древен Рим“ от Е. Ройстън Пайк, „Римската политика 220–150 г. пр.н.е.“ от Х. Х. Скълард, „Картаген и картагенците“ от Реджиналд Б. Смит и „Военно дело в класическия свят“ от Джон Уори. Благодарен съм на „Оспрей Пъблишинг“ за множеството отлични издания, на „Оксфорд Юнивърсити Прес“ за изключителния „Оксфордски класически речник“ и на Алберто Перес и Пол Макдонъл-Стаф за великолепната им статия „Да изковеш професионална войска — армиите на фамилията Барка“, излязла в том III, брой 4 на списание „Военното дело през древността“. Както винаги, благодаря на членовете на http://www.romanaitnory.com/, чиито бързи отговори на странните ми въпроси ми помогнаха страхотно.
Дължа благодарност и на цял легион хора от чудесните ми издатели „Рандъм Хаус“. Сред тях са великолепният ми нов редактор Селина Уолкър; Катрин Мърфи, моят главен мениджър; Роб Уодингтън и по-късно Аслан Бърн, благодарение на които романите ми достигат до всяка книжарница във Великобритания; Дженифър Дойл, която организира невероятно иновативния маркетинг; Ричард Огъл, който проектира изумителните обложки на книгите ми; Амелия Харвел, която ми осигурява участието в какви ли не реклами; Моник Корлес и Керълайн Слоун, които убеждават толкова много чуждестранни издатели да издават книгите ми; Дейвид Париш, който се грижи за разпространението им в чужбина. Моите искрени благодарности към всички вас и за сериозния труд, който полагате.
Трябва да спомена още много други хора. Агентът ми Чарли Вини както винаги заслужава благодарностите ми. Много съм благодарен и на стиловия ми редактор Райченда Тод за изключително проницателния ѝ принос; на първокласния ми физиотерапевт Клеър Уилър, която не позволява на тялото ми да се разпадне от прекалено дългото седене пред компютъра; на стария ми приятел Артър О’Конър, който е чудесен критик и допринася за подобряването на историите ми. Благодаря и на вас, моите верни читатели. Именно вие ме държите на работа, за което съм ви безкрайно признателен. Вашите имейли от целия свят и отзивите ви във Фейсбук и Туитър внасят светлина в дните ми — затова, моля, продължавайте в същия дух! И накрая, но категорично не на последно място, благодаря на съпругата ми Сеър и на децата ми Ферида и Пипа за огромната обич и радост, които внасят в света ми.
Някои от начините, по които можете да се свържете с мен: