ben@benkane.net
Twitter: @BenKaneAuthor
Facebook: facebook.com/benkanebooks
Речник
Агора (agora) — нямаме представа как картагенците са наричали мястото за събирания в центъра на града. Използвах гръцкия термин, за да го разгранича от главния форум в Рим. Няма съмнение, че агората е била най-важното място за събирания в Картаген.
Алпи — на латински тези планини са се наричали Alpes. Не използвам латинското име в романа (за разлика от други географски имена), тъй като то би изглеждало „странно“ за съвременния читател.
Амфора (amphora, мн.ч. amphorae) — голям глинен съд с две дръжки и тясно гърло за съхраняване на вино, зехтин и други продукти.
Аподитериум (apodyterium) — съблекалня в римска баня.
Апулия — регион в Югоизточна Италия, приблизително отговарящ на днешна Пулия.
Арециум — днешният град Арецо.
Арминиум — днешният град Римини.
Арнус — р. Арно.
Ac (as, мн.ч., asses) — дребна бронзова монета.
Атриум (atrium) — голямото помещение непосредствено след преддверието на римската къща. Главното място за общуване и молитви в дома.
Ауфидий — р. Офанто.
Ацетум (acetum) — оцет, най-често употребяваният от римляните дезинфектант. Оцетът е отлично средство за убиване на бактерии и е бил широко използван в западната медицина до края на деветнайсети век.
Баал Сафон — картагенски бог на войната.
Баал Хамон — основното божество по времето на основаването на Картаген. Той е закрилникът на града, животворното слънце, източникът на богатство, успех и щастие. Тофет или свещеното място, където е бил почитан, е мястото, на което са били открити кости на деца и новородени, дали основание за спорния въпрос за детски жертвоприношения. Онези, които се интересуват от темата, могат да намерят отлична дискусия по нея в книгата на Ричард Майлс „Картаген трябва да бъде разрушен“ (Richard Miles, Cartage Must Be Destroyed). Терминът „Баал“ означава „господар“ или „господ“ и се е използвал пред името на различни божества.
Велити (velites, ед.ч. veles) — лековъоръжени войници от 3 в. пр.н.е., набирани от най-бедните социални слоеве. Обикновено били млади мъже, чиято единствена защита бил малък кръгъл щит и понякога прост бронзов шлем. Носели меч, но основното им оръжие били дългите 1,2 м метателни копия. Понякога покривали главите си с мечи или вълчи кожи. Не е ясно дали велитите са имали офицери.
Венусия — дн. Веноза.
Весталки — единствените жрици в Рим, служещи на богинята на домашното огнище Веста.
Виа Апия — главният път от Рим до Брундизиум (дн. Брундизи) в най-южната част на Италия.
Виа Латина — през 3 в. пр.н.е., този път минавал южно от Рим през земите на латините до Кампания.
Виа претория — вж. порта декумана.
Виа принципалис — вж. порта декумана.
Виктумула — град в околностите на Плаценция (дн. Пиаченца) в Северна Италия. Точното му местоположение е неизвестно.
Волтурн — река Волтурно.
Вулкан — римски бог на унищожителния огън, често почитан за предпазване от… пожар!
Геруниум — древен град в Самниум; днес точното му местоположение е неизвестно, но се знае, че се е намирал недалеч от Ларинум (днешния Ларино).
Гладиус (gladius, мн.ч. gladii) — разполагаме с малко информация за „испанския“ меч на републиканската армия, или gladius hispaniensis, който се е носел на кръста. Не е ясно кога е бил възприет от римляните, но вероятно това е станало по време на Първата пуническа война, когато е бил използван от картагенските войници. Дръжката е била изработена от кост и имала ефес и предпазен напречник от дърво. Гладиусът бил носен от дясната страна с изключение на центурионите и другите старши офицери, които го носели от лявата. Било е доста лесно да бъде изтеглен с дясната ръка и вероятно е бил носен там, за да не пречи на скутума.
Гуга — в комедията на Плавт „Пенулус“ (Малкият картагенец) един от римските герои нарича картагенски търговец „гуга“. Обидното прозвище може да се преведе като „дребен плъх“.
Декурион — кавалерийски офицер, командващ десет души. По-късно декурионът командва турма, отряд от около трийсет души.
Диана — богиня на лова, луната и раждането.
Дидрахма — сребърна монета на стойност две драхми, една от основните парични единици в Италия през 3 в. пр.н.е. Странното е, че римляните започнали да секат доста късно монети с техен дизайн. Денарият, който по-нататък станал основна монета на Републиката, се появява към 211 г. пр.н.е.