Диктатор — по време на голяма криза Сенатът можел да избере диктатор, който в продължение на шест месеца имал върховна власт над всички останали магистрати и над цялата Република. Заместникът му бил наричан началник на конницата.
Драхма — гръцка сребърна монета. Вж. дидрахма.
Едил (aedile) — магистрат, отговарящ за различни цивилни задачи в Рим.
Ескулап (Aesculapius) — син на Аполон, бог на здравето и закрилник на лекарите. Бил е почитан както от картагенци, така и от римляни.
Етрурия — регион в Централна Италия северно от Рим, родина на народа етруски, които господствали над по-голямата част на Северна Италия преди възхода на Рим.
Ешмун — картагенски бог на здравето и благополучието, чийто храм бил най-големият в Картаген.
Иберия — днешният Пиренейски полуостров, включващ Испания и Португалия.
Илирик (или Илирия) — римското име на земите от другата страна на Адриатическо море, включващи части от днешна Словения, Сърбия, Хърватия, Босна и Черна гора.
Инсубри — галско племе.
Калдариум (caldarium) — най-горещото помещение в римската баня. Използвало се като съвременната сауна, като повечето имали и басейн. Калдариумът се загрявал с горещ въздух, минаващ през кухи тухли в стените и под пода. Въздухът се нагорещявал в хипокауст (hypocaustum) — пещ, поддържана постоянно от роби.
Калиги (caligae) — тежки и здрави кожени сандали, носени от римските войници. Изработени от три части — подметка, вътрешна и горна част — те наподобявали ботуш с открити пръсти. Пристягали се с ремъци. Десетките метални кабари в подметката осигурявали добра опора и можели да се махат и сменят при необходимост.
Кампания — плодороден регион в Западна централна Италия.
Кана — днес Кана дела Баталия, местност на около 12 км западно от град Барлета в Апулия.
Капуа — днешният Санта Мария Капуа Ветере край Неапол в Кампания. През 3 в. пр.н.е, тя била най-големият град в Италия, наскоро попаднал под контрола на Рим.
Карникс (carnyx, мн.ч. camixes) — бронзова тръба, която се държала вертикално и чийто горен край бил оформян като животно, най-често глиган. Използвани от множество келтски народи, те били широко разпространени в Галия и произвеждали страховит звук сами или заедно с други инструменти. Често били изобразявани върху римски монети в чест на победите над различни племена.
Картаген — днешен Тунис. Смята се, че градът бил основан през 814 г. пр.н.е., макар че най-ранните археологически находки са датирани от около шейсет години по-късно.
Конник — римски благородник, нареждащ се по ранг непосредствено под сенатор. През 3 в. пр.н.е, конниците съставлявали редовната кавалерия в римската армия.
Консул — един от двамата ежегодно избирани главни магистрати, назначавани от народа и одобрявани от Сената. На практика владетели на Рим в продължение на дванайсет месеца, те решавали различни цивилни и военни въпроси и водели републиканските армии по време на война. Заповедите на единия консул можели да бъдат отменени от другия и двамата би трябвало да изпълняват волята на Сената. На теория човек можел да бъде избиран за консул само два пъти, макар че на практика нещата стояли другояче.
Контуберния (contubemium, мн.ч, contubemia) — група от осем легионери, които делели една палатка и готвели и се хранели заедно.
Ларариум — светилище в римските домове, където се почитали домашните божества.
Ларинум — днешният град Ларино.
Латрони (latrones, ед.ч. latro) — крадци или разбойници.
Лигури — жителите на крайбрежния район между реките Рона и Арно.
Лициум — ленена набедрена препаска, носена от благородниците. Най-вероятно представителите на всички класи са носели някакъв вариант на подобно долно бельо.
Манипула — основна тактическа единица в римската армия от 3 в. пр.н.е. Един легион бил съставен от трийсет манипули или общо около 4200 души. Всяка манипула се командвала от двама центуриони, единият от които бил старши. Манипулите от хастати и принципи се разделяли на две центурии от по шейсет легионери; към всяка манипула имало и четирийсет велити. Манипулите, съставени от триарии, били по-малки — две центурии по трийсет души всяка и четирийсет велити.