Мелкарт — картагенски бог, асоцииран с морето и с Херкулес. Бил особено почитан от рода Барка. Ханибал отишъл на поклонение в светилище на Мелкарт в Южна Иберия, преди да започне войната си срещу Рим.
Минерва — римска богиня на войната и мъдростта.
Молис (mollis) — латинска дума, означаваща „мек“ или „нежен“, използвана като обиден термин за хомосексуалист (мека китка).
Окрикулум — град край днешния Отриколи.
Опциони (optiones, ед.ч. optio) — офицерите непосредствено под центурионите; опционът е заместник-командир на центурия.
Оскани — древните жители на по-голямата част от Южна Италия и най-вече на Кампания.
Пад — река По.
Папаверум — морфин. Приготвя се от цвета на опиумен мак; използването му е документирано най-малко от 1000 г. пр.н.е.
Пилум (pilum, мн.ч, pila) — римско метателно копие. Състои се от дървена дръжка с дължина ок. 1,2 м и тънка метална ос с дължина ок. 60 см и малък пирамидален връх. Копието било тежко и при хвърляне цялата му тежест била съсредоточена в предната част, което му придава огромна пробивна сила. Пилумът можел да пробие щит и да рани човека зад него или да се заклещи в щита и да го направи неизползваем. Добре обучен войник можел да хвърля пилум на разстояние до 30 м, макар че ефективният му обхват вероятно е бил два пъти по-малък.
Плаценция — днешният град Пиаченца.
Порта декумана (porta decumana) — един от четирите входа на римски военен лагер, намираща се на една от двете къси страни, срещу порта претория (porta praetoria), която се намирала близо до квартирата на командващия. Виа претория (viapraetoria) бил пътят или улицата, свързваща двете порти, а виа принципалис (via principalis) — другите две.
Порта претория — вж. Порта декумана.
Принципи (principes, ед.ч. princeps) — описвани като семейни мъже в разцвета на силите си, те образували втория ред от римската бойна линия през 3 в. пр.н.е. Били подобни на хастатите и съответно били екипирани и въоръжени горе-долу като тях.
Проконсул — магистрат, действащ извън Рим вместо консул. Постът му не се вмествал в обичайната римска практика магистратите да се избират за срок от една година и обикновено се използвал за военни цели, например за водене на война от името на Рим.
Птериги (pteriges, изписвано и като pteruges) — твърди двуслойни ленени ивици, защитаващи кръста и слабините. Те можели да бъдат прикрепени към нагръдник от същия материал или да се прикрепят отделно под бронзов нагръдник. Макар да били въведени от гърците, птеригите се използвали от редица народи, сред които римляните и картагенците.
Разпъване на кръст — обратно на разпространеното мнение, римляните не са измислили този ужасен метод на екзекуция; много по-вероятно е той да е изобретение на картагенците. Практиката е описана за първи път по време на Пуническите войни.
Родан — река Рона.
Сагунт — днешният град Сагунто. В края на 3 в. пр.н.е. градът бил обитаван от гърци и се съюзил с Рим в опит да се противопостави на картагенското влияние. Когато го атакувал през пролетта на 219 г. пр.н.е., Ханибал го направил с ясното съзнание, че това ще провокира война с Рим.
Самниум — конфедериран район в централната и южната част на Апенините. Самниум водил три войни срещу Рим през 4 и 3 в. пр.н.е., като изгубил последната. Самнитите обаче не се покорили лесно на римската власт и подкрепили както епирския цар Пир, така и Ханибал във войните им срещу Републиката.
Сенат — управляващо тяло от триста сенатори — видни римски благородници. Сенатът заседавал в Курията в центъра на Рим и функцията му била да съветва магистратите — консули, претори, квестори и т.н. — по въпросите на вътрешната и външната политика, религията и финансите.
Сери — така римляните наричали китайците.
Сибилски книги — древни текстове, пазени в храма на Юпитер в Рим; смятало се, че са писани от митични оракули, известни като сибили.
Сигнифер (signifier, мн.ч. signiferi) — знаменосец и младши офицер. Постът бил изключително престижен; всяка центурия си имала по един сигнифер.
Скутарии (scautarii, ед.ч. scutarius) — тежка иберийска пехота, съставена от келтибери, които носели кръгли щитове или подобни на тези на римските легионери. По-състоятелните можели да си позволят плетени ризници; останалите носели кожени нагръдници. Много скутарии носели и наколенници. Бронзовите им шлемове са много подобни на галските тип Монтефортино. Били въоръжени с прави мечове, които били малко по-къси от галските им еквиваленти и били известни с отличното си качество на изработка.