Скутум (scutum, мн.ч. scuta) — издължен овален римски щит с височина ок. 1,2 м и ширина ок. 75 см. Бил изработен от два слоя дърво, като парчетата били разположени под ъгъл едно спрямо друго и били покривани с лен или друг плат и отгоре с кожа. Скутумът бил тежък — между би 10 кг. В центъра му имало голяма метална полусфера (умбон), зад която се слагала хоризонталната дръжка. Често щитовете били украсявани, а когато не се използвали (например по време на поход), били покривани с кожи. Някои иберийски и галски воини използвали подобни щитове.
Соции — съюзници на Рим. По време на Пуническите войни всички народи на Италия били принудени да сключат съюз с Рим. На теория те все още били независими, но на практика били подчинени и били длъжни да изпращат определен брой войници, които да се сражават за Републиката при поискване.
Стригил — малко извито метално пособие за почистване на кожата при къпане. Първо в кожата били втривани благоуханни масла или зехтин, след което се остъргвала със стригил за премахване на потта и мръсотията.
Таблинум — кабинет или приемна зад атриума. Таблинумът обикновено гледал към перистила, откритата градина с колонада.
Танит — главно божество в Картаген наред с Баал Хамон. Била разглеждана като богиня майка, патрон и закрилник на града.
Теламон — днешен Теламоне в Тоскана. През 225 г. пр.н.е, там се състояла голяма битка между римляните и галски нашественици.
Тепидариум — най-голямото помещение от римската баня с басейн с топла вода, в което посетителите се срещали и разговаряли. Тепидариумът се използвал като място за почивка.
Тесери — парчета камък или мрамор с приблизително кубична форма, нареждани върху хоросан за изработване на мозайка. Тази практика била въведена през 3 в. пр.н.е.
Тицин — река Тичино.
Тразименско езеро — езеро в северната част на Централна Италия, недалеч от Перуджа и Сиена.
Триарии (triarii, ед.ч. triarius) — най-старите и опитни войници в легиона през 3 в. пр.н.е. Те често били държани в резерва за най-отчаяните ситуации в сражението. Фантастичният римски израз „Наложи се да се намесят триариите“ е повече от красноречив. Те носели бронзови шлемове с гребени, ризници и наколенник на водещия (ляв) крак. Всеки носел скутум и бил въоръжен с испански гладиус и дълго копие за намушкване.
Трибун — старши офицер в легион; също един от десетте политически постове в Рим като „народни трибуни“, защитаващи правата на плебеите. В мирно време трибуните можели да налагат вето на решенията на Сената и консулите. Посегателството върху трибун било изключително тежко престъпление.
Триплекс ациес (triplex acies) — стандартното построяване на легион по време на битка. Три линии, разположени на известно разстояние една от друга, като първата се състояла от четири кохорти, а задните — от по три.
Триумф — шествие на римски генерал до храма на Юпитер на Капитолийския хълм след голяма военна победа.
Турми (turmae, ед.ч. turma) — кавалерийски подразделения от по 30 души.
Фаланга — традиционната тактическа единица на гръцките армии и по всяка вероятност на либийските копиеносци, сражавали се на страната на Картаген.
Фалера (phalera, мн.ч. phalerae) — украшение във формата на диск, награда за храброст, носена върху нагръдника. Фалерите обикновено се изработвали от бронз, но имало и такива от по-скъпоценни метали.
Фалката — леко закривен меч с остър връх, използван от леката иберийска пехота. Половината до две трети от дължината му от дръжката била едноостра, а останалата част — двуостра. Дръжката имала предпазител за ръката и често била оформяна като конска глава. Въоръжените с фалкати цетарии били напълно в състояние да се сражават с легионери.
Фидес — богинята на доверието.
Финикийци — народ мореплаватели и търговци, живял предимно по крайбрежието на днешен Ливан. Финикийците са основатели на Картаген.
Фортуна — богинята на късмета и благополучието. Подобно на всички божества, тя била прословута с непостоянството си.
Фригидариум (frigidarium) — помещение от римската баня със студен басейн. Често последното помещение от комплекса.
Фугитивус (fugitivus) — беглец, избягал роб. Наказанието дамгосване на буквата F върху челото на заловените избягали роби е документирано, както и носенето на халка на врата с указания как да бъде върнат на собственика си.