Хадес — подземният свят, адът. Богът на подземния свят носел същото име.
Хастати (hastati, ед.ч. hastatus) — опитни млади войници, заемащи първите редици на римската бойна линия през 3 в. пр.н.е. Те носели ризница или бронзов нагръдник, шлем с гребен и скутум. Носели по два пилума, лек и тежък, и испански гладиус.
Хома — изкуствено създадена правоъгълна територия, намираща се на юг-югозапад от основните пристанища на Картаген. Вероятно е била построена като място за разтоварване на кораби, за складиране на стоки и като пристан, защитаващ преминаващите кораби от бурните ветрове.
Ценакули (cenacilae, ед.ч. cenacula) — мизерните многоетажни жилищни сгради, в които живеели римските плебеи. Тесни, зле осветени, отоплявани единствено от мангали и често строени както дойде, ценакулите нямали течаща вода и санитарни помещения. До квартирите се стигало по външни стълби.
Центурион (centurio) — професионален офицер; центурионите били гръбнакът на римската армия. Вж. също манипула.
Цере (Caere) — днешният град Черветери.
Церера — богиня на земеделието, зърнените култури и плодородието.
Цетрати (caetrati, ед.ч. caetratus) — лека иберийска пехота. Били облечени в бели туники с къси ръкави и алени ивици по краищата. Единствената им защита бил кожен или бронзов шлем и малък кръгъл щит от кожа и тръстика или дърво, наречен цетра (caetra). Цетратите са били въоръжени с мечове фалката (falcata) и кинжали, по-рядко копия за мятане.
Цизалпийска Галия — северната част на съвременна Италия, включваща долината на река По между Алпите и Апенините. През 3 в. пр.н.е, тя не е била част от Републиката.
Юнона — сестра и съпруга на Юпитер, римска богиня на брака и жените.
Юпитер, често наричан Optimus Maximus (Най-велик и най-добър) — най-могъщият римски бог, отговорен за времето и най-вече за бурите.
От автора
Като малък четях непрекъснато, най-вече военни и исторически романи. Любовта ми към животните обаче надделя в края на училищните ми години и влязох да уча ветеринарна хирургия. След като работих известно време в Ирландия и Обединеното кралство, краката ме засърбяха и пътешествах три и половина години, като се връщах само колкото да спечеля малко пари и да замина отново. Точно по това време започнаха да ми минават мисли да се опитам да напиша военен исторически роман.
След като се върнах във Великобритания през 2001 г., посетих Адриановия вал и други римски обекти в страната. Въображението ми се развихряше всеки път и се чудех как ли са възприемали тези места легионери, дошли чак от Италия. Тогава твърдо реших да стана писател. Онова, което започна като хоби, се превърна в обсесия и през 2006 г. седнах да пиша „Забравеният легион“.
Сключването на договор за издаване през 2007 г. промени напълно живота ми. След година и половина станах професионален писател и сега си купувам учебници и военни и цивилни реплики на римски предмети като част от работата ми! Освен това пътувам до местата, за които пиша; обичам да ги видя и почувствам лично. През последните две години вървях по пътя на Спартак в Италия; посетих Кана и си представях как армията на Ханибал се е сблъскала с многочислените легиони на Рим; гледах как морските вълни се разбиват в укрепленията на Сиракуза, обсаждана от римляните в продължение на почти две години.
Писането за римската история се превърна в мой свят, както си личи от прехода, който направих през април 2013 г. по цялата дължина на Адриановия вал в пълна римска екипировка, докато събирах средства за благотворителните организации Combat Stress и Лекарства без граници. На уебсайта ми можете да научите повече за моите книги, проучвания и за прехода.
Бен Кейн
януари 2014 г.