Тези продоволствия обаче бързо свършиха, както и храната, предложена от новите им галски съюзници. Трийсет хиляди мъже поглъщаха огромни количества зърно всеки ден, което и беше причина предишната седмица картагенците да вдигнат лагера си. В момента те напредваха към Виктумула. Говореше се, че складирането зад градските стени зърно ще може да ги изхрани седмици наред. Патрулът на Ханон беше един от няколкото, изпратени да разузнаят терена. Беше му заповядано да се върне само ако открие признаци за засада; в противен случай трябваше да изчака основната войска да стигне до града през следващите един-два дни.
За негово задоволство районът беше почти опустял. С изключение на един сблъсък с врага, от който излязоха победители, и една нощ в приятелско галско село, имаха чувството, че са попаднали в земя, обитавана от духове. Конницата на Ханибал, която се движеше доста пред пехотата, беше донесла по-интересни новини. Повечето оцелели от голямата битка се бяха укрепили в Плаценция, която се намираше на петдесетина мили на югоизток. Други бяха избягали на юг, колкото се може по-далече от картагенците, а неизвестен брой бяха потърсили убежище на места като Виктумула. Падането на градчето пред превъзхождащите сили на Ханибал беше неизбежно, но въпреки това Ханон беше рискувал да се приближи до него повече, отколкото конните отряди. Искаше да открие срещу колко защитници ще се сражават, когато дойде времето за атаката, и може би дори да разбие някой вражески патрул. Надяваше се, че по този начин ще може отново да си спечели благоволението на генерала.
Нещата в момента не стояха добре, помисли си Ханон. Откакто Ханибал беше събрал огромната войска, с която бе превзел Сагунт и беше подновил враждата с Рим, Ханон страстно копнееше да бъде до генерала в борбата му. Нима имаше картагенец с гореща кръв, който да не иска да си отмъсти на римляните заради онова, което бяха сторили на родината му? След като се събра отново със семейството си, нещата бяха тръгнали добре. Ханибал беше почел Ханон, поверявайки му командването на фаланга. Скоро след това обаче всичко се беше объркало. Сърцето на Ханон се разтуптя по-бързо, когато си спомни как беше разказал на Ханибал какво е направил по време на засадата, която бяха устроили на един римски патрул няколко дни преди битката при Требия. Яростта на Ханибал от новината беше ужасяваща. Ханон се размина на косъм с разпъването на кръст. Както и братята му Бостар и Сафон заради това че не са се намесили. Оттогава генералът се правеше, че изобщо не ги вижда.
При онази засада Ханон беше оставил двама римски конници — бившия си приятел Квинт и баща му Фабриций — да избягат. Може би решението му беше глупаво. Ако ги беше убил, сега животът щеше да е много по-прост. А ето че сега в опит да отмие петното върху името си той доброволно поемаше всеки следващ патрул и всяка опасна задача. Дотук усилията му изобщо не бяха променили положението. Ханибал изобщо не даваше знак, че ги забелязва.
Изпълнен с негодувание, Ханон размърда пръстите на краката си в кожените си ботуши в опит да възстанови чувствителността им. Не успя и това го раздразни още повече. Стоеше тук и измръзваше до топките си по време на мисия, която беше обречена на провал. Какви бяха изгледите му да определи силата на врага във Виктумула? Или да устрои засада на противников отряд? Войската на Ханибал приближаваше и изгледите легионери да излязат извън стените на града бяха почти никакви.
Потисна раздразнението си. Имаше основателна причина да постъпи така по време на онази засада. Въпреки че беше син на собственика на Ханон, Квинт беше станал негов приятел. Щеше да е погрешно да го посече — най-малкото защото Квинт на два пъти беше спасил живота му. Дългът си е дълг, помисли си Ханон. И трябваше да се изплати независимо от риска да бъде наказан. Все пак беше преживял гнева на Ханибал, а после и битката, нали така? Това само по себе си беше доказателство, че е постъпил правилно — че за момента се ползва с благоволението на боговете. След сражението Ханон се беше погрижил да принесе богати жертви на най-важните картагенски божества Танит, Мелкарт, Баал Сафон и Баал Хамон и да им благодари за закрилата. Може би сега те гледаха благосклонно на него. Може би все още имаше някакви шансове планът му за събиране на сведения да се увенчае с успех.