— Как е кракът на Марциал? — попита Атия. — Това време едва ли му се отразява добре.
— Един роб го разтрива хубаво веднъж на ден и се справя. Както и благодарение на даровете на Бакх. — Намигването на Гай накара Аврелия да се изкиска. Марциал открай време обичаше да пийва. Откакто беше опитала тайно, Аврелия също беше харесала виното. Твърдата ръка на Атия върху каната беше единственото, което я спираше да напълни чашата си. Аврелия хвърли негодуващ поглед към майка си и се заслуша жадно във всяка дума на Гай. Как не го беше забелязала по-рано? Той беше интересен — забавен и умен. Тъй като беше приятел на Квинт, тя никога не беше мислила за него по романтичен начин, но сега това се беше променило. Изучаваше го потайно, като се наслаждаваше на широките му рамене, мускулестото тяло и откритото, приятно лице. Той срещна погледа ѝ и се усмихна.
Следващата история беше за някакъв магистрат от Капуа, който бил хванат да краде пари от градската хазна. Причината да го пипнат бил вкусът му към скъпите мозайки. Тревогата била вдигната от негов колега, който видял новата украса в дома му и се досетил, че тя би трябвало да струва повече от годишната му заплата. Разследването установило, че всички присвоени пари били похарчени. Вбесените първенци на Капуа наредили подовите мозайки да бъдат махнати и да се използват като пълнеж при поправката на улиците. Работниците, изпратени да изпълнят нареждането, били толкова усърдни, че разкопали всяка стая в къщата, от което изпадналият в истерия магистрат припаднал.
Аврелия ахна.
— Умря ли?
— Не, възстанови се достатъчно, за да се яви на процеса на следващия ден. Смешното е, че половината тълпа беше откраднала парчета от терасата му, за да го замеря с тях. Хвърляха ги от всички страни, докато съдът се събираше. Пострада не само магистратът, но и адвокатите. — Гай се престори как прикляква и се намръщи, сякаш са го улучили. — Наложи се да извикат градската стража, за да въдвори ред.
Аврелия се разсмя.
— Толкова си смешен, Гай.
Атия вдигна ръка да прикрие прозявката си.
— Извинете.
— Аз моля за извинение. Не млъквам цялата вечер и сигурно съм ви досадил ужасно — каза Гай малко смутено.
— Не, не. Беше интересно да чуя какво става в Капуа. Мисля обаче, че е време за лягане. Денят беше дълъг. — Атия изгледа многозначително Аврелия. — Същото се отнася и за теб, млада госпожице.
— Но, майко… — започна тя.
— В леглото. Веднага.
Аврелия се изчерви от гняв, но преди да успее да каже нещо, Гай се надигна от кушетката си.
— Язденето от Капуа ме умори повече, отколкото си представях. Един хубав сън и ще съм като нов.
Атия се усмихна.
— Един от робите ще те заведе до стаята ти. В сандъка до леглото има допълнителни одеяла, ако ти потрябват.
— Благодаря. Е, до утре. — И Гай им пожела лека нощ.
Аврелия стана.
— Не съм малко дете, майко — прошепна тя в мига, в който той стигна до вратата. — Не трябва да ми казват кога да си лягам.
Аврелия се обърна ядосано към нея.
— Когато станеш господарка в домакинството на Флак, прави каквото си искаш. Но докато си под този покрив, ще правиш това, което казвам аз!
Гай забави крачка от високия тон на Атия. Понечи да се обърне, но размисли и излезе. Бузите на Аврелия пламнаха от срам, че е чул думите на майка ѝ. Чу как майка ѝ става, усети ръката ѝ върху своята.
— Разбра ли ме? — остро попита Атия.
— Да, майко — процеди тя през зъби.
— И повече не искам да виждам как хвърляш погледи на Гай. Той е добър младеж и от него ще стане чудесен съпруг, но ти си сгодена за друг. Не бива да има никакви съмнения за непристойно поведение. Гай Минуций Флак не би го одобрил.
„И съюзът с фамилията му не бива да бъде излаган на опасност. Защото ще бъде жизненоважен за възстановяването на финансовото ни положение“.
— Изобщо не ми пука за него — изтърси Аврелия, напълно забравила, че беше намерила Флак за доста привлекателен. — Нито пък за теб! Искам да се омъжа за когото си избера, както сте направили ти и татко.
Пляс! Атия я зашлеви по лявата буза.
Абсолютен шок изпълни Аврелия. Очите ѝ се напълниха със сълзи на унижение. От години майка ѝ не я беше удряла.
— Забравяш се! — изсъска Атия. — Какво сме правили аз и баща ти изобщо не е твоя работа. Изобщо! Ще се омъжиш за онзи, когото изберем и когато ти кажем. Ясно ли се изразих?
— Не е честно! Ти и татко сте лицемери.