Гай остана на мястото си.
Атия го погледна.
— Ти също ела.
— Не искам да се натрапвам.
— Ти си на практика роднина.
Аврелия беше благодарна за присъствието на Гай. Забързаха към таблинума. Нямаше време за молитви в ларариума — чуваше потракването на подкованите подметки в атриума, но все пак отправи горещи молитви към предците закрилата им да е подействала. Да е запазила баща ѝ и Квинт живи.
Майка ѝ спря пред домашния олтар с изправен гръб и напрегнато изражение. Аврелия застана от дясната ѝ страна, а Гай — от лявата. Въпреки волята ѝ изражението на Атия се промени, когато Агесандър се появи отново, следван от уморен на вид мъж с дебело вълнено наметало. Само за миг лицето ѝ стана по-приветливо. Аврелия не можеше да си обясни как майка ѝ е в състояние да остане толкова спокойна. Самата тя трябваше да стисне юмруци, за да не започне моментално да крещи въпроси.
Агесандър се дръпна настрани.
— Господарката на дома Атия, съпруга на Гай Фабриций.
Мъжът тръгна към тях. От широкия край на беотийския му шлем падаше сняг, а високите до коленете ботуши оставяха мокри следи по мозайката на пода. Аврелия се вгледа в лицето му. Беше небръснат, с хлътнали бузи, очевидно изтощен. Призля ѝ. Лоши новини ли носеше?
— Господарке. — Мъжът отсечено отдаде чест.
— Добре дошъл…
— Марк Луцилий, господарке. Служа в конницата към легионите на Лонг.
Светът на Аврелия замръзна. Тя различаваше всяка подробност по лицето на Марк. Белезите от шарка, останали по бузите му. Бенката на брадичката му. Белег, най-вероятно от острие, минаващ по покритата с четина лява половина на челюстта.
— Какво има? — Гласът на Атия беше спокоен.
Мъжът се усмихна.
— Нося вест от съпруга ти.
— Значи е жив?
— Когато тръгнах от лагера при Плаценция, беше в добро здраве.
— А синът му? — изтърси Аврелия.
— Той също е добре.
— Слава на боговете! — възкликна Аврелия и закри уста с длан. Майка ѝ беше по-сдържана, но изражението ѝ омекна. Двете дори си размениха леки усмивки. Гай пък се беше ухилил като идиот.
Вестоносецът бръкна в пазвата си и извади свитък.
— Прости, че е в такова състояние, господарке — каза, докато ѝ го подаваше. — Фабриций ми заръча да го пазя с цената на живота си. Държах го през целия път до гърдите си.
— Няма значение. — Атия грабна свитъка от ръката му. Настъпи пълна тишина, докато чупеше с нокът восъчния печат и развиваше писмото. Очите ѝ направо изпиваха думите; устните ѝ ги повтаряха беззвучно.
Аврелия не издържа на напрежението.
— Какво пише, майко?
— Баща ти е жив и здрав. — Гласът на Атия леко трепереше. — Квинт също.
По бузите на Аврелия потекоха сълзи на радост. Тя погледна към ларариума и посмъртните маски по стените от двете му страни. „Благодаря ви, домашни духове. Благодаря, предци. Ще принеса жертва във ваша чест“.
— Какво друго пише?
— Битката при Тицин била ожесточена. Конницата се представила добре, но противникът имал голямо числено превъзходство. Публий Сципион бил ранен.
Гай и Аврелия се спогледаха и си кимнаха. Новината за раняването на консула вече беше стигнала до Капуа.
— Малко след това бил изпратен на патрул с Квинт до някаква река във вражеска територия. Флак също отишъл с тях. Идеята за патрула била негова.
Аврелия се напрегна.
— Попаднали в засада, два пъти. Само шепа конници успели да стигнат до брода. Баща ти, Квинт и Флак били сред тях. — Атия ахна. — Ханон бил сред вражеските войници!
Млъкна, погледна Аврелия и добави:
— Съжалявам.
В първия момент Аврелия не разбра. Ако баща ѝ и брат ѝ бяха добре, значи…
— Флак? — с премалял глас попита тя.
— Мъртъв е. Пише, че един от братята на Ханон го е убил.
Бъдещият ѝ съпруг убит? Аврелия не изпитваше нито тъга, нито облекчение. Чувстваше се като изтръпнала. Сякаш чутото нямаше отношение към нея.
— Не разбирам. Как тогава татко и Квинт са оцелели?
— Ханон казал, че на два пъти дължи живота си на Квинт. Два живота за два дълга. Квинт и баща ти били пуснати, но останалите били избити.
— Диваци! — изръмжа Гай. Луцилий измърмори нещо в знак на съгласие.
„Нашите войници биха направили същото“, гневно си помисли Аврелия. Поне Ханон беше почел дълга си. Това беше повече, отколкото биха направили мнозина римляни. Въпреки това тя не изпитваше никакви чувства от вестта за Флак.
— Успели да приберат тялото на Флак на следващия ден, за да бъде погребан подобаващо — продължи Атия. — Това ще донесе известна утеха за семейството му.