Стъпки отвън. Силно скърцане, когато вратата се отвори и влезе усмихващият се офицер.
По гърба на Ханон се стече струйка пот.
— Така е по-добре. — Римлянинът се тупна по корема. — Бях гладен като звяр. Вече съм готов да започна отново работа.
„Работа? Проклето чудовище“, помисли си Ханон.
Триариите се спогледаха завистливо. Те явно щяха да останат гладни.
— Запасите са оскъдни, но срещу подходящата цена може да се намери месо и сирене. — Офицерът погледна подигравателно Ханон. — Какво ще кажеш?
— Не съм гладен.
Гаден смях; посочване към Богу.
— Не се изненадвам. Той би убил апетита на всеки. Но си жаден, нали?
Устата на Ханон беше пресъхнала като река в разгара на лятото, но той не каза нито дума.
Офицерът взе червена глинена кана от масата и я приближи до устните му.
— Пий.
„Това е пикня“, помисли си Ханон и стисна устни.
Офицерът наклони каната. Изля се малко течност. За изненада на Ханон, не миришеше лошо. Жаждата надделя. Опита и остана изумен. Течността беше топла и застояла, но си беше вода. Ханон отвори уста и остави офицера да изсипе още в гърлото му. Не можеше да преглъща много бързо и се задави. Завъртя глава и се закашля. Болката в раменете пламна от движението.
Офицерът се разсмя.
— Достатъчно ли ти е?
Предлагаше му водата само за да може да издържи по-дълго на мъченията, но Ханон беше жаден и не му пукаше.
— Още. — Успя да поеме три големи глътки, преди офицерът да свали каната.
— Така. А сега обратно на работа. — Офицерът взе парцал, за да предпази ръката си, и започна да разглежда железата в мангала. — С кое да започнем?
Взе пръта с буквата F и триариите се изкискаха. Ханон си помисли, че ще изпусне червата си. „Моля те, само не това“.
— Още е рано за това. — Офицерът избра друго желязо — прост ръжен. Краят му беше нажежен до бяло, когато го вдигна от огъня. Римлянинът погледна развеселено върха.
„Ешмун — замоли се Ханон. — Дай ми от силата си, защото съм слаб“. Напрегна се, когато офицерът пристъпи към него. Богу беше разкрил много неща за армията на Ханибал. Какво още искаше да научи този римлянин?
Без да каже нито дума, офицерът протегна ръка и опря ръжена в лявата му подмишница.
Шокът от липсата на всякакви въпроси изпълни Ханон, но изгарящата болка от нажежения метал не можеше да се сравнява с нищо. От гърлото му се изтръгна рев и той не се сдържа и се дръпна рязко в опит да се махне от мъчителя си. Това на свой ред едва не извади ръцете му от ставите. Ханон се отпусна надолу, право върху ръжена.
— Аааааа! — изкрещя той и се отблъсна назад с пръстите на краката си.
С подигравателна усмивка офицерът премести съвсем леко ръката си и ръженът отново опря плътта. Този път Ханон не можеше да се дръпне. Чу се цвърчене и ноздрите му се изпълниха с миризма на печено месо. Той изкрещя отново. За свой срам изпусна контрол над мехура си. Топлата урина пропи дрехата и потече надолу по краката му.
— Гледайте! Гугата се напика! — извика подигравателно офицерът и отстъпи назад, за да огледа резултата от работата си.
Ханон събра всичките си сили и остатъка от гордостта си и изграчи:
— Ела по-близо. Опитвах се да опикая теб.
— Вонящ боклук. Още ти е останал дух, а?
Ханон го изгледа кръвнишки.
— Значи ти си командирът на онзи червей?
— Да.
— Твърде си млад да водиш фаланга. Ханибал явно няма голям избор, щом е поставил дете начело на най-добрите си мъже.
— Дадохме много жертви при преминаването на Алпите. — Ханон не спомена, че Ханибал се вслушва в думите на баща му.
Офицерът изпухтя презрително.
— Все пак трябва да са оцелели младши офицери и доказани ветерани.
Ханон не отговори.
Офицерът го погледна лукаво.
— В римската армия постът често зависи от връзките. Съмнявам се, че при гугите е различно. Кой е баща ти? Или брат ти?
Ханон не отговори, така че офицерът вдигна ръжена към лицето му.
Страхът изпълни Ханон. Какво толкова, ако каже едно име?
— Баща ми се нарича Малх.
— Какъв ранг има?
— Обикновен командир на фаланга, също като мен.
— Лъжеш, личи ти!
— Не лъжа.
— По-късно ще проверим тази работа — отсече офицерът и погледна към Богу. — Твоят човек истината ли каза за големината на армията на Ханибал? Трийсет и няколко хиляди?