— Строй се в редици по шестима. Плътен строй. Онези отпред и отстрани да вдигнат щитове. Очаквайте да ни обстрелват и дръжте копията в готовност. — Сафон застана в средата на първата редица и поведе копиеносците с умерена крачка. Погледът му внимателно оглеждаше бойниците за някакъв знак, че ще ги атакуват. Със задоволство установи, че защитниците са заети да отблъскват галите, които се катереха по няколко вдигнати стълби. Сафон остана нащрек, докато не стигнаха до стената. Дори тогава не се отпусна. Дори един-единствен легионер с метателно копие можеше да е опасен.
Минаха под засводения вход, като прегазиха останките от разбитата порта. Клането започваше само няколко крачки по-нататък. Улицата беше осеяна с тела, почти всички на римляни. Зеещи рани по врата, гърдите или крайниците украсяваха повечето трупове. Мнозина бяха обезглавени. Всичко наоколо беше оплискано в смайващо червена кръв. Сафон изпита уважение към галите. Това беше доказателство за ефективността на атаката им срещу противника.
— Да се надяваме, че са оставили малко и за нас, а? — извика той.
Хората му закрещяха кръвожадно в отговор.
Продължиха по главната улица, докато иберийците зад тях се разпръснаха във всички странични алеи. Сафон нямаше представа, че все още живият Ханон е съвсем наблизо. Нито че животът му виси на косъм.
Ханон се събуди от викове. Проклятия. Болезнени стонове. Отвори очи и мъчителната болка от раната на врата се върна с нова сила. Онова, което видя обаче, го накара моментално да забрави за проблемите си. Бомилкар беше окачен на една таванска греда с въже около шията. Върху главата му беше омотан парцал, който запушваше устата му. Трима иберийски пехотинци стояха в кръг и се редуваха да го подритват. С всеки удар Бомилкар се мъчеше да не падне. Направеше ли го, щеше да се обеси. Иберийците си подаваха амфора и зачервените им бузи ясно показваха, че вече са изпили по-голямата част от съдържанието ѝ. Може би това беше причината Бомилкар да е все още жив. Не беше ясно обаче колко още. Един от войниците беше извадил фалкатата си и точеше острието ѝ.
„Защо не са направили същото и с мен?“ Ханон размърда ръка и напипа сено. Моментално се досети. Виждаше се само главата му. Бомилкар го беше покрил със сено и иберийците не го бяха забелязали. Ханон замръзна с бясно разтуптяно сърце. Ако не мърдаше, имаше вероятност да не го открият. На следващата сутрин щеше да е безопасно да излезе оттук. И да се върне при семейството си.
Удоволствието от тази мисъл беше пометено от чувството за вина. Постъпеше ли така, трябваше да гледа как Бомилкар умира, измъчван до смърт по същия начин, по който той беше изтезаван от Пера. Ханон не можеше да го направи, както не беше в състояние да убие Квинт след засадата. Трябваше да действа, при това бързо. Каква беше най-добрата тактика? Твърдото нещо до него трябваше да е гладиусът, но да се изправи с него в ръка само щеше да му гарантира бърза смърт. По-добре да го направи невъоръжен. Заля го нова вълна страх. Ами ако иберийците не разбираха картагенски? Мнозина от простите войници във войската на Ханибал изобщо не можеха да говорят езика на своя генерал. А и нямаше нужда, защото офицерите им можеха.
Онзи с фалкатата изпробва острието с палец и се ухили доволно. Погледът му се спря върху Бомилкар.
Ханон реши да рискува. Иначе щеше да е твърде късно. Разбута сеното и седна, като внимаваше да не докосва гладиуса.
Никой не го забеляза, така че той се изправи и се изкашля.
Три стреснати лица рязко се обърнаха към него. След миг иберийците извадиха оръжията си и се завтекоха към него.
— Ханибал! — извика с всички сили Ханон.
Това ги накара рязко да спрат.
— Ханибал е и мой генерал — каза Ханон на картагенски. — Разбирате ли?
Двама от мъжете го изгледаха неразбиращо, но третият се намръщи и рязко попита нещо на иберийски.
Ханон не разбра нито дума. Повтори и потрети името на Ханибал, но иберийците не изглеждаха впечатлени. Вдигнаха мечове и пристъпиха към него. Гледката му напомни колко смъртоносни са в битка. Не се беше получило. „Мъртъв съм“, уморено си помисли той.
И тогава един от тримата го посочи и зададе друг въпрос.
Ханон погледна объркано надолу. Погледът му се спря върху алените им туники и после върху собствената му, която също беше червена. Разбра и задърпа плата като побъркан.