Ханон спря.
— Аз съм Ханон. Ти как се казваш?
— Сенций. Но ми викат „Момче“.
Ханон усети, че колкото и тежък да е бил животът му в домакинството на Квинт, едва ли би могъл да се сравнява с този на момчето.
— Ще те наричам Сенций, ако нямаш нищо против.
Кимане.
— Покажи ми копието.
Ханон вдигна копието с двете си ръце.
— За намушкване е. Можеш да го използваш за риболов, или може би за лов на елени.
Сенций изгледа алчно оръжието.
— Дай ми го. С дръжката напред.
Без да обръща внимание на слисаното съскане на Сафон, Ханон се приближи до лодката и подаде копието на момчето. Изобщо не се изненада, когато Сенций го сграбчи и насочи върха към лицето му. Въпреки това стомахът му се сви нервно.
— Мога да те убия. — Момчето мушна с копието към него. — Приятелят ти няма да може да направи нищо. Ще съм изчезнал, преди да е успял да приближи.
— Така е — каза Ханон, като си заповяда да остане на мястото си и да мисли за реакцията на Ханибал, когато се върне с водач. — Но ако го направиш, няма да получиш стрелите, които искаш.
— Искам поне двеста.
— Става.
— И дузина копия — бързо добави Сенций.
— Ако изведеш армията ни оттук, ще ги имаш. Обещавам.
Кратка пауза.
Сенций още не се беше съгласил и това човъркаше Ханон.
— Нещо друго да искаш?
— Казват, че с войниците ви имало огромни зверове. По-високи от къща, с увиснали носове и дълги бели зъби. Можели да стъпчат мъж като буболечка.
— Слонове — каза Ханон.
— Сло-но-ве — повтори Сенций с глас, изпълнен със страхопочитание.
Ханон се ухили. Това най-сетне щеше да спечели момчето.
— Точно така. За съжаление, остана ни само един. Искаш ли да го видиш отблизо? Казва се Сура.
Подозрителен поглед.
— Не е ли опасен?
— Само когато водачът му му заповяда да нападне. Иначе е кротък.
— И можеш да ми го покажеш?
— Не само това. Ще можеш дори да нахраниш Сура, ако искаш. Много обича плодове.
Сенций изглеждаше изумен.
— Споразумяхме ли се? — Ханон протегна дясната си ръка.
Сенций не я пое.
— Ти ще останеш ли с мен?
— Ще бъда до теб през цялото време — обеща Ханон. — Боговете да ме поразят, ако те лъжа.
Очите на Сенций блеснаха.
— Аз мога да те поразя. Със собственото ти копие!
Ханон разтвори туниката си и оголи гърдите си.
— Можеш да го направиш още сега.
Най-сетне Сенций като че ли остана удовлетворен и протегна мърлявата си ръка.
— Споразумяхме се.
Ханон се усмихна, докато се ръкуваха. Сенций още не ги беше превел до суха земя, но щеше да го направи. Страданията им скоро щяха да свършат. Цената от двеста стрели, десет копия и възможност да нахрани Сура беше по-ниска, отколкото можеше да си представи. И Сафон, и Ханибал със сигурност щяха да са впечатлени.
— Чу ли за вола, дето избягал от Форум Боариум онзи ден? — попита Калатин.
Беше вечер и двамата бяха приключили със задълженията си. Другарите им бяха отишли да търсят вино и двамата приятели бяха сами в палатката.
— Не. Често се случва да излизат от загражденията. Някой роб забравя да сложи резето и вратата се отваря — пренебрежително рече Квинт. — Виждал съм го в Капуа.
— Няма значение как е излязъл. А какво е направил след това. Незнайно защо, качил се по външната стълба на една триетажна ценакула.
Квинт седна в постелята си.
— Какво?
— Чу ме — каза Калатин, доволен, че най-сетне е привлякъл вниманието му.
— Кой ти каза?
— Познат момък от друг отряд разговарял с един от вестоносците от Рим, който пристигнал вчера. Лудото добиче се качило чак на покрива! Обитателите на сградата били ужасени и писъците му ги влудили още повече. Скочило през перилата, паднало на улицата и премазало едно дете.
— Богове — промърмори Квинт, докато си представяше гадната сцена.
— Ако беше само това, щеше да е нищо — продължи Калатин. — Но то е само едно от куп събития. Същия ден едно светилище на пазара за зеленчуци било ударено от мълния. Хората видели сред буреносните облаци призрачни силуети на кораби. И някакъв гарван влетял в храма на Юнона и кацнал на свещеното ложе.
— Вестоносецът видял ли е всичко това? — попита Квинт и си помисли как баща му нарича подобни истории пълни глупости. — Или негов приятел го е чул от третия братовчед на втората си леля?
Калатин му хвърли унищожителен поглед.
— Толкова много хора са видели как волът се хвърля от покрива, че не може да не е истина. Вестоносецът видял с очите си как мълнията поразява светилището, както и корабите в небето.