Това не се хареса на Квинт, но той нямаше намерение да го признава.
— А гарванът?
— Него не го е видял — призна Калатин.
— Е, какво пък. Дори и да е кацнал на ложето, сигурно просто е искал да се скрие от дъжда.
Калатин се усмихна.
— Може би. Знаеш ли, по принцип не обръщам внимание на такива неща, но сега се случват навсякъде. Преди известно време в Пиценум от небето завалели камъни.
— Я стига! Камъни?
Калатин сякаш не го чу.
— Миналата седмица жреците от извора на Херкулес видели капки кръв във водата. Това може да означава само едно.
Въпреки волята си Квинт изпита безпокойство. Хората бяха суеверни и лесно виждаха ръката на боговете в най-обикновени събития, но жреците не бяха толкова лековерни. Те знаеха кога боговете се намесват и кога не, или поне така се смяташе. Баща му беше малко по-циничен — Квинт си спомни коментарите на Фабриций за жреците, след като бе убил мечока, за да отпразнува възмъжаването си, както и преди Требия, когато имаше куп лоши поличби. „По-лесно е да наречеш подобни истории празни слухове“, мрачно си помисли Квинт. Но нанесеното им от Ханибал поражение беше едва ли не като сбъдване на поличбите. А щом те бяха толкова много, това не означаваше ли, че боговете все още са недоволни? Че картагенците няма да спечелят още една победа? „Престани!“
— Обзалагам се, че Гай Фламиний не се безпокои особено от подобни глупости — каза той с цялата самоувереност, която успя да намери в себе си.
Калатин надникна навън.
— Може и да е така. Но що за нов консул напуска Рим, преди да е заел официално поста си?
— Направил го е, за да вбеси Сената. Фламиний не понася много сенатори заради начина, по който се отнесоха с него преди шест години при триумфа по случай победата му над инсубрите.
— На кого му пука? — извика Калатин. — Сега не е време да рискуваш да разгневиш боговете. А той определено е направил точно това, като е напуснал столицата преди да са изпълнени съответните церемонии.
Квинт не отговори. Споделяше мнението на приятеля си. Ако това беше единственото, което бе направил Фламиний, нямаше да е толкова зле. Игнорирането на искането на Сената да се върне в Рим не означаваше края на света, но Квинт не беше харесал историята за телето, което трябвало да бъде принесено в жертва, когато Фламиний пристигнал в Арециум. За всеобщ ужас то се отскубнало от ръцете на жреца още след първия удар на ножа, който не бил смъртоносен. А когато го хванали, никой не посмял да го убие. Второто избрано теле умряло покорно, но цялата история беше оставила лош привкус в устата на всички.
— Няма съмнение, че това е причината конят му да го хвърли на земята онзи ден, когато се канехме да потеглим — каза Калатин. — И защо онова знаме се запъна и не излезе от земята.
— Мисля, че това означава, че сигниферът е трябвало да изкопае проклетото знаме, щом е толкова слаб, за да го измъкне с ръце — отвърна Квинт, като се мъчеше насила да приповдигне духа си. — Фламиний е храбър мъж и добър водач. Войниците го обичат. Не можеш да кажеш, че бездейства. Следваме Ханибал, докато не ни се отвори подходяща възможност. Късметлии сме, че сме в тази конница. Представи си какво щеше да е, ако бяхме останали в Арминум. Нима не би искал да следваш военачалник, който иска да се бие?
— Гней Сервилий Гемин не е страхливец! — рязко каза познат глас.
Двамата се обърнаха изненадани и засрамени. Калатин скочи и отдаде чест, а Квинт погледна начумерено.
— Не мисля, че Квинт искаше да каже това, командире — възрази Калатин.
Фабриций прониза с поглед сина си.
— Е?
— Не казвам, че Сервилий е страхливец — промърмори Квинт.
— Радвам се да го чуя! — саркастично отвърна Фабриций. — Не е работа на младши конник да преценява консул. Сервилий прави онова, което му е наредено от Сената — да пази източния бряг в случай че Ханибал се насочи натам. Точно както Фламиний е избран да защитава западния бряг, ако гугата тръгне в обратната посока.
— Струва ми се погрешно просто да оставяме Ханибал и войската му да опустошават земите ни. До гуша ми дойде да виждам изгорени къщи и изклани селяни — каза Квинт, оставяйки гнева си към баща му да пламне заедно с яростта заради онова, което вършеха картагенците.
— И на мен — възкликна Калатин.
— О, нетърпението на младостта! Не се бойте — каза Фабриций. — Фламиний се надява да приклещи Ханибал между своята армия и тази на Сервилий. Ако успее, ще изколим гугите, както направихме с галите при Теламон.