— Той е млад и изгарящ от желание да воюва, Пулоне. В това няма нищо лошо. — Коракс се изправи и пристъпи към Квинт. — Готов ли си?
Квинт преглътна.
— Да, командире.
— Повтаряй след мен. Аз, гражданин на Републиката…
— Аз, гражданин на Републиката… — каза Квинт.
— … се кълна да бъда верен на Републиката и да я защитавам от враговете ѝ. — Коракс спря, за да може Квинт да повтори думите му. — Ще се подчинявам на офицерите си и ще изпълнявам техните заповеди според възможностите си. Кълна се в свещената триада Юпитер, Юнона и Минерва.
Разтревожен как новата клетва може да засегне старата, Квинт повтори последните думи. С малко късмет боговете щяха да сметнат желанието му да се сражава за Рим за по-важно от факта, че не е изпълнил заповедта на баща си и на практика е дезертирал от конницата. Коремът му се разбунтува. Трябваше да се надява, че боговете няма да го погледнат намръщено — в противен случай щеше да е труп още при първия сблъсък.
— Отлично. — Коракс го тупна по рамото. — Добре дошъл сред велитите, Креспон, и в моята манипула!
— Благодаря, командире — отвърна Квинт и усети как опънатите му нерви леко се отпускат.
— Да започнем с основните неща. Трябва да бъдеш зачислен към палатка. После отиваш при интенданта да получиш екипировка и оръжие. Обучението ти започва утре.
— Да, командире.
Коракс посочи.
— Виждаш ли ограденото място за мулетата от тази страна?
Квинт погледна.
— Да, командире.
— Палатките на велитите са нататък, покрай него.
„Където миризмата на пикня и тор е най-силна“, помисли си Квинт.
— Виждам ги.
— Предпоследната палатка е с един човек по-малко. Иди да се представиш. Някой от войниците ще ти каже къде да намериш склада. Ще се видим утре по изгрев-слънце. Свободен си.
— Благодаря, командире! — Квинт отдаде чест, обърна се и се отдалечи.
— Хлапето още има жълто около устата — обади се Пулон зад него. Гневът пламна в Квинт, но той продължи да върви.
— Може и да е така, но пък е изпълнен с желание. Мисля, че ще се представи добре — отвърна Коракс.
Яростта на Квинт утихна. Коракс виждаше нещо в него. Трябваше да се докаже пред него и пред боговете, за да му се размине, че е нарушил клетвата си като конник.
Неколцина хастати му кимнаха или промърмориха поздрави, докато минаваше, но повечето само го изгледаха твърдо. Квинт престана да се усмихва и се намръщи. Животът тук нямаше да е лесен.
Пред предпоследната палатка имаше неколцина млади мъже с мръсни туники, които седяха в кръг и довършваха храната си. Не яхния като тази на Коракс и Пулон. А хляб и сирене. Двама от тях вдигнаха очи.
— Центурион Коракс ме прати — каза Квинт.
— О, нима? — подигравателно отвърна един висок войник с буйна руса коса. — Да ме целунеш по задника ли?
— Току-що постъпих. Казвам се Креспон.
— Казвай се както си щеш.
— Казаха ми, че ще спя в тази палатка.
Разнесоха се стонове.
— Типично. Тъкмо свикнахме с малко повече пространство и Коракс съсипа всичко — оплака се един дребен младеж с уши като дръжки на кана.
Квинт се обърка.
Дребният обясни:
— В една контуберния има осем хастати, но при велитите нещата не стоят така. Твоето появяване попълва отделението ни и сега десет души ще трябва да спим в това. — Той посочи с палец палатката зад себе си. — Някои като Рутил — той посочи един женствено изглеждащ войник — нямат нищо против, но на останалите ни е тесничко.
Всички се разсмяха, а Рутил сви рамене.
— Какво да кажа? Харесва ми.
— Гъзоебец — озъби се високият войник.
— Не се безпокой, Мацерионе, не те намирам за привлекателен — не му остана длъжен Рутил. — Никога няма да ме завариш да се пъхам под одеялото ти. Освен ако не ме помолиш, разбира се.
— Внимавай какви ги дрънкаш! — Мацерион се хвърли напред, но Рутил ловко отскочи настрани.
Последва още кикот и Квинт се усмихна.
— Много ли ти е смешно? — Мацерион го гледаше като ястреб.
Първото изпитание. Макар че Мацерион беше по-едър от него, много важно бе да не го вземат като слабак.
— Забавно е, да — спокойно отвърна Квинт.
Мацерион пристъпи към него със свити юмруци.
— Време е за урок по маниери, ново момче!
— Това е глупаво. — Квинт отстъпи назад от първите крошета, но Мацерион го последва с подигравателна физиономия.
— Я вижте! Имаме си страхливец в палатката.
Квинт си помисли за засадата, при която беше оцелял, а също и за Требия, където беше останал на място, докато баща му не го беше отвел. Кръвта му кипна. По онова време Мацерион може би дори не беше бил велит.