— Мислиш си, че можеш да командваш тука, а?
— Спри, Мацерионе — каза някой.
— Разкарай се, Рутиле, или ти ще си следващият! — изрева в отговор Мацерион.
Квинт правеше слаби опити да се защити, но Мацерион просто изблъска ръцете му и нанесе още няколко крошета в лицето му. Болката беше ужасна. Квинт не можеше да отговори, нито дори да спре противника си. Всичко пред очите му вече беше размазано и усещаше вкуса на кръв в устата си. Някакъв далечен глас му казваше да стане и да се бие, но силите му го бяха напуснали. „Ще ме пребие до безсъзнание — смътно си помисли той. — И после ще ме ослепи“.
В същия миг усети как пръсти бъркат в очите му. Агонията беше непоносима. Квинт извика и вдигна ръце, но беше твърде слаб да спре Мацерион.
Някой заговори. Квинт не успя да разбере кой е и какво казва, но ефектът бе моментален. Пръстите се махнаха от лицето му. Усети как Мацерион се изправя. Облекчен, че изпитанието му като че ли е приключило, Квинт се обърна настрани. Закашля се и изплю един зъб. Вълни от болка потекоха от очите му. Той ги избърса и изпита огромна благодарност, че все още може да вижда.
— Какво става тук?
Беше Коракс.
— Нищо, командире — каза Мацерион. — Двамата с Креспон тъкмо се опознавахме. Малък ритуал за добре дошъл в контубернията. Знаеш как е.
— Това ли се случи?
Хорово „да, командире“ изпълни въздуха.
— Хм. — Коракс застана над Квинт. Устните му се свиха с отвращение — Квинт не можеше да каже дали от стореното от Мацерион, или от това, че не е успял да се защити. Коракс потупа с пръчката в дясната си ръка лявата си длан. — Имаш ли да кажеш нещо?
Квинт седна и хвърли поглед към Мацерион, чиито очи блестяха злобно в очакване той да каже какво е станало наистина. На Квинт страшно му се искаше да види Мацерион наказан, но нещо му подсказа да не намесва центуриона.
— Беше точно както каза Мацерион, командире — отвърна той. — Просто се сборичкахме.
Коракс го изгледа с едва прикрито изумление.
— Сборичкахте се?
— Да, командире — каза Квинт.
— В такъв случай Ханибал по-добре да внимава.
Разнесе се нервен смях.
— Мацерион?
— Да, командире!
— В бъдеще пази силата си за гугите. Ясен ли съм? — Гласът на Коракс беше твърд като желязо.
— Да, командире.
— И двамата идете да се почистите. Креспон, веднага след това иди при интенданта. — И Коракс си тръгна, като потупваше с пръчката по крака си.
Квинт се изправи и се намръщи, когато коремните му мускули запротестираха. Огледа се. Погледите на всички от контубернията бяха насочени към него. Малко по-нататък имаше и други велити, които гледаха. Мнозина хастати очевидно също бяха видели боя, но след като Коракс бе сложил край на сбиването, вече се извръщаха. Квинт отново погледна лицата на другарите си по палатка. Тяхната реакция беше най-важна. Рутил, изглежда, му съчувстваше; онзи с големите уши също. Двама му се мръщеха гадно; Мацерион се изплю и промърмори някаква мръсотия. Израженията на останалите бяха ако не дружелюбни, то поне на границата на приемането. Болката от натъртените места по лицето му започна да се засилва, но Квинт изпита известно удовлетворение от положението. Не беше изпортил контубернията и повечето от новите му другари го разбираха. Удовлетворението му обаче не продължи повече от няколко мига. Бърз поглед към Мацерион му показа, че си е създал истински враг.
Квинт въздъхна. Не беше очаквал подобни проблеми, когато беше решил да постъпи при велитите. В конницата поне не му се беше налагало да се тревожи, че някой от другарите му иска да му навреди.
Но ето че сега се тревожеше.
„Сам си забърках тази каша — помисли си той. — И сега ще си я сърбам“.
Брегът на Тразименското езеро,
Централна Северна Италия, лятото
Ханон почти беше приключил с обиколките си за вечерта. Времето беше топло, мястото прекрасно и за него беше истинско удоволствие да обикаля между палатките, да бъбри с хората си, да дели чаша вино с тях и да преценява настроението им. Въздухът беше мек и топъл, светлината още изпълваше небето на запад, а над главата му се стрелкаха стотици бързолети, чиито крясъци му напомняха за Картаген. Отвъд последната палатка и тръстиката край брега можеше да види повърхността на езерото. По-рано през деня водата беше ярко лазурна; сега беше станала загадъчно и примамливо тъмносиня. Не за първи път Ханон си помисли дали да не влезе да поплува. Въпреки че фалангата му не беше участвала в разоренията и грабежите от миналите седмици, дневният марш беше дълъг и горещ. След като бяха приключили със задълженията си, хиляди войници вече бяха нагазили в плитчините. Сега покрай брега беше станало тихо — малцина обичаха да влизат във водата след падането на нощта, но Ханон не беше толкова суеверен. Двамата със Суни бяха прекарали много вечери в риболов при Хома, изкуствената скеля в югоизточната част на Картаген. Мисълта за нощно топване във водата беше неустоима. Богове, колко хубаво би било, ако Суни бе тук, помисли си той и отправи молитва с приятеля му всичко да е наред.