Разнесе се поредица къси изсвирвания — сигнал, че приближава човек на Тенер Големия. Петимата спряха, без да се налага Урцей да им казва. Въпреки че сигналът беше подаден от един от техните, всеки велит вдигна щита си и приготви копие. Както им втълпяваше Коракс, трябваше винаги да са готови да жилят като пчели и да бягат като мухи, и после да повтарят всичко отново. Квинт погледна към Рутил, който сви рамене. „Кой знае кой може да е?“
Видът на приближаващия Мацерион накара Квинт да се намръщи. Русият мъж тръгна направо към Урцей.
— Какво има? — попита Урцей.
— Ако искаш вярвай, но видяхме нумидийски конници.
Урцей се изненада като всички останали.
— На пътя ли?
— Да. Аз ги видях пръв. — Мацерион изгледа презрително Квинт, сякаш казваше: „А ти си ги проспал“. Квинт се престори, че не забелязва.
— Колко са?
— Само шестима.
— Сигурно са съгледвачи от по-голям отряд. Най-добре да не ги доближаваме.
— Сами са. И са доста наквасени. — Безочливостта в тона на Мацерион едва се долавяше. — Може би са изостанали, след като отрядът им е разпердушинвал някоя ферма. Напили са се до безпаметство и са се събудили едва днес сутринта.
— Хм-м. — Урцей, изглежда, се изкушаваше и Квинт мислено изруга. Защо бе трябвало тъкмо Мацерион да ги види?
— Тенер Големия е съгласен с мен.
— Добре тогава — със свирепа усмивка рече Урцей.
— Той прати ли вест до Малкия Тенер или до някой от другите? — попита Рутил.
— За шестима души? Не е нужно — презрително отвърна Мацерион.
— Така е — съгласи се Урцей. — И те ще се вбесят, когато открият, че имаме кръв по копията си, а те нямат. Какво видя, Мацерионе?
— Един от конете им е окуцял, така че спряха, докато ездачът му се погрижи за него. Ако действаме бързо, ще успеем да ги атакуваме отпред и отзад едновременно — заяви Мацерион и отново хвърли тържествуващ поглед към Квинт.
„Начукай си го — помисли си Квинт. — Това не те прави изумителен военачалник“.
— Добре. Хайде, да не изпускаме веселбата. — Урцей даде знак на Мацерион да си върви.
Затичаха се. Новината вля нови сили в краката им. В пристъп на лошотия Квинт застана точно зад Мацерион. Доставяше му огромно удоволствие, че онзи трябваше често да се оглежда през рамо. Спускаха се надолу по склона, понякога един до друг, или всеки проправяше свой път през храсталаците. Хлъзгаха се по сухата земя. Мъчеха се да избегнат клонките, които ги шибаха. Ругаеха, когато някоя птица излиташе с уплашен крясък.
Големия Тенер ги чакаше на една малка поляна. Широкото му лице беше смръщено свирепо. Двама от тримата му останали мъже наблюдаваха пътя.
— Вдигате шум като стадо говеда. И глух би ви чул от цяла миля!
Мацерион се изчерви.
— Не беше чак толкова зле — изръмжа Урцей.
— Добре, че тия лайна са наквасени, иначе отдавна щяха да са изчезнали. — Големия Тенер им даде знак да приближат. — Вижте.
Урцей тръгна към храсталаците и изчезна. Миг по-късно главата му се подаде.
— Хайде идвайте — каза той на Квинт и останалите. — Тъкмо ще видите какъв е теренът.
Не им отне много време да преценят сцената. На трийсетина крачки под тях имаше къса права част от пътя, водеща на юг към Тразименското езеро. Под сянката на няколко високи дървета от другата страна на пътя имаше нумидийски конници, всички спешени. Шестима, както беше казал Мацерион. Двама се бореха с кон — единият го държеше за гривата, докато другият неуспешно се мъчеше да вдигне левия му заден крак. Четиримата им другари седяха. Отпуснатите им пози и коментарите на висок глас показваха ясно в какво състояние са. Това и амфората, която си подаваха, убеди Квинт, че преценката на Мацерион е вярна. Беше им се открила идеална възможност да нанесат удар. Бяха по-многобройни, трезви и изненадата беше на тяхна страна.
— Изведи момчетата си на двайсетина крачки назад. Ние ще останем тук — каза Големия Тенер. — Промъкнете се на един хвърлей от тях. Ще ви дам достатъчно време. Свирна ли ви, мятайте копията и после вторите. След това атакувайте. Никой не бива да се измъкне, иначе другарите им ще ни преследват като кучета. — Погледът му обходи всички. — Какво чакате? — прошепна той. — Действайте!
Урцей ги поведе на позиция, като стъпваше съвсем безшумно. Квинт и другарите му го следваха. Когато стигнаха на трийсетина крачки от нищо неподозиращите нумидийци, Урцей им даде знак да се разпръснат. Четиримата нямаха нужда да им се повтаря. Напрежението във въздуха направо можеше да се реже с нож. Квинт избърса длан в туниката си и си избра жертва.