— Внимавайте да си изберете различни мишени — нареди Урцей.
— Моят е онзи с амфората — изсъска Квинт.
— Аз поемам онзи от лявата му страна — каза Рутил.
— За мен пък е грозникът отдясно — промърмори един от другарите им.
Урцей погледна последния.
— Ние пък ще се целим първо в коня. Това ще подплаши тия боклуци още повече.
Квинт изпита леко съжаление, докато гледаше нумидийците, които тъкмо се смееха на някаква шега. Погледът му се фокусира върху амфората и изгарящата ярост отново го обзе. Откъде беше дошла тя? Кого бяха убили, за да я вземат?
Изсвирването на Големия Тенер прониза въздуха.
Квинт хвърли копието си. От двете си страни чу как другарите му пъшкат, докато правят същото. Без да поглежда, прехвърли второ копие в дясната си ръка, прицели се и хвърли, докато първото още беше във въздуха.
— Напред! — изрева Урцей, когато първите писъци долетяха до ушите им.
Квинт се втурна напред с готово трето копие. Клонки шибаха лицето му и почти го заслепяваха, но в следващия момент храстите останаха зад него. Той скочи на пътя от височина почти един човешки бой. Рутил и останалите го следваха плътно. Пред тях се разкри сцена на пълен хаос. От всички посоки летяха копия. Двама, трима, четирима нумидийци лежаха мъртви или умиращи. Куцият кон беше улучен два пъти и се бе изправил на задни крака, като цвилеше оглушително, разгласявайки агонията си на света. Останалите коне се въртяха в паника или бяха препуснали в галоп на юг, вдигайки облаци прах. Големия Тенер и хората му напредваха от позицията си. Квинт се огледа. Къде се бяха дянали последните двама нумидийци, Хадес да ги вземе?
В следващия миг разбра. Краката му го понесоха към двата коня, които още не бяха избягали. Те се въртяха на двайсетина крачки от него, но не бягаха — защото някой им говореше и ги успокояваше. Докато Квинт приближаваше, един мъж скочи на гърба на по-далечния, дребен дорест. Нумидиецът хвърли бърз поглед през рамо и смуши животното с пети. Квинт спря и хвърли копието си, но в бързината го запрати в прекалено висока дъга и то полетя и падна зад нумидиеца. „Мамка му!“ Оставаше му само едно копие.
— Насам! — извика той. — Двама се мъчат да се измъкнат!
В кого да се цели? Онзи, когото беше пропуснал, вече се беше отдалечил на трийсет крачки, приведен над препускащия на север кон. Квинт отново изруга. В безумието на битката Урцей и останалите не го виждаха. Това не беше посоката, в която се намираха силите на Ханибал, но ако се измъкнеше, нумидиецът лесно можеше да заобиколи и да се върне през полята. Квинт примигна, за да махне потта от очите си, и пак изруга. Не беше достатъчно добър с копието, за да направи такова хвърляне. Това означаваше, че му остава да атакува последния конник. И трябваше да е бърз. Зърна ръка да се хваща за врата на коня и погледът му се стрелна към гърба на животното. Да! Видя очертанията на бос крак. Нумидиецът висеше от другата страна на коня и използваше тялото му като щит, докато го подкарваше след другаря му.
— Насам! Насам! — Квинт се втурна да заобиколи коня, който бързо преминаваше в тръс.
Момент по-късно видя нумидиеца — дребна фигура в туника без ръкави, долепена за коня. Дъхът на Квинт секна. Ако хвърлеше копието си от този ъгъл и пропуснеше, то щеше да улучи коня. Но нямаше какво да направи. Иначе и вторият нумидиец щеше да се измъкне. Затвори едното си око, прицели се и запрати копието с всички сили. То полетя във въздуха и се заби в гърба на нумидиеца. Чу се болезнен писък и мъжът падна в прахта. Освободен от товара си, черният кон препусна в галоп. Квинт с облекчение видя, че по него няма кръв. Ако беше хвърлил Големия Тенер, копието му щеше да прониже както човека, така и коня.
Извади гладиуса си и се втурна към нумидиеца. Успя да направи само две крачки, когато нещо профуча над лявото му рамо. В следващия миг копието се заби в земята при краката на нумидиеца.
— Непохватно копеле! Внимавай къде хвърляш! — извика Квинт и се обърна да види кой е направил такава тъпа грешка.
И видя Мацерион, който го гледаше убийствено.
Квинт можеше да се закълне, че русият се кани да хвърли още едно копие, но в следващия миг Урцей и Рутил се втурнаха покрай него, като ревяха проклятия към нумидиеца и го довършиха с жестоки удари с мечовете си. Без да каже нито дума, Мацерион изтича назад към мястото, където лежаха останалите вражески конници. Вниманието на Квинт моментално беше отвлечено от Рутил и Урцей, които дойдоха да го поздравят, задето е улучил последния нумидиец. Той въздъхна с облекчение. Всичко беше приключило. Бяха победили. Напрежението в раменете му отслабна и изведнъж се почувства капнал. А битката беше продължила само няколко мига. За това кратко време петима нумидийци бяха намерили смъртта си. Два коня също трябваше да бъдат заклани, за да сложат край на страданията им, а останалите вече бяха избягали. Въпреки това засадата се беше оказала категоричен успех. Мъжете около Квинт разменяха доволни, изпълнени с облекчение погледи.