Вторият ѝ проблем беше, че майка ѝ наистина беше харесала Луций. Оказа се, че бащата на Атия бил приятел с дядо му — двамата служили заедно в първата война срещу Картаген. Семейството му беше не само образовано, но и богато — с имения, специализирани предимно в производството на маслини.
— Реколтата на маслините не пострада толкова, колкото зърнените храни през последните години — одобрително прошепна Атия на Аврелия по време на една вечеря с Луций и баща му. — Зехтинът е като течно злато, ако разполагаш с достатъчно от него, а те разполагат.
Аврелия се беше опитала да каже на майка си, че това не я интересува особено, но Атия не поиска и да чуе.
— Ти го харесваш; той те желае. Разбрах, че баща му много настоявал да се ожени. Време било да осигури наследник на фамилията. Това е повече от достатъчно за един брак. Където има приятелство, може да поникне и любов — твърдо заяви тя. — Луций е добър човек с добро потекло. Баща ти би одобрил.
— Татко изобщо не знае за него — възрази Аврелия. — Той трябва да даде одобрението си, преди да се говори за годеж.
Отговорът на майка ѝ попари всичките ѝ надежди.
— Вече писах на баща ти, че Луций е идеалният съпруг за теб. Ако всичко мине добре, може да получим отговора му след месец-два и годежът да се обяви официално.
Победената Аврелия изпадна в мрачно мълчание, от което дори Луций не успя да я измъкне. Вбесена, Атия я отведе у дома, като се оправда с главоболие. Конското, което ѝ прочете в дома на Марциал, още отекваше в главата на Аврелия. Луций не бил по-възрастен като Флак, а бил горе-долу на нейната възраст. Не бил арогантен и надут като предишния ѝ годеник. Живеел наблизо, а не в Рим, така че щяла да вижда редовно семейството си. Не се интересувал от постъпване в армията — в това нямало нищо лошо — а искал да учи право, след което да влезе в политиката. Изборът му на кариера означавал, че няма да му се наложи да я напусне като другите млади благородници, освен ако положението не се влоши наистина много. Нямало риск да загине в битка, което можело да се случи с баща ѝ и Квинт. Защо се опитвала да саботира планирания годеж, гарантиран от боговете път към спасяването на фамилията? Ако го направела, щяла да обрече собственото си семейство на немотия, че и по-лошо. Това ли била целта ѝ? Нима искала някой като Фанес да сложи ръка върху имението?
Аврелия избухна в сълзи. Искаше ѝ се да изтича при Гай, единствения ѝ приятел в Капуа, да се хвърли в обятията му и да му разкрие чувствата си. Искаше да избяга и да отплава за Картаген, за да намери Ханон. Второто беше само мечта — Ханон нямаше да е там — но тя можеше да отиде при Гай. Не го направи обаче. Избърса сълзите си и се съгласи с исканията на майка си, като си каза, че бракът с мъж като Луций може да се окаже нещо добро. Много жени трябваше да живеят с много по-лоши съпрузи. Най-добре беше да е благодарна и да приеме участта си.
На следващия ден в опит да се разсее от всичко това поиска разрешение да отиде в храма на Марс, за да се помоли за баща си и Квинт. С приближаването на новия годеж усещаше още по-болезнено отсъствието им. За нейно облекчение Атия се съгласи, но настоя двама роби на Марциал да я съпровождат като охрана.
— Фанес ми даде един месец отсрочка, но въпреки това нямам доверие нито на него, нито на другите пиявици като него. Могат да се опитат да те тормозят на улицата или дори по-лошо — намръщено рече Атия. — Видиш ли го, моментално се обърни и тръгни в другата посока.
Аврелия обеща, че ще го направи, и излезе. Спря на пазара, за да купи тлъста кокошка — подходяща жертва — и продължи към храма. Там всичко мина добре. Жрецът, млад ревностен брадат мъж, отбеляза хубавите пера на птицата, ярките ѝ очи и липсата на страх. Тя умря, без да се съпротивлява, и по вътрешностите ѝ нямаше нищо нередно. Марс бил приел дара ѝ и щял да продължи да защитава баща ѝ и брат ѝ, увери я жрецът. Аврелия не беше толкова религиозна, колкото би трябвало: тя често забравяше да си каже молитвите или да коленичи в ларариума, но ритуалът и окуражителните думи ѝ донесоха доста утеха.