— Виж — изпъшка Рутил.
Квинт вдигна глава. Примигна. Началото на колоната се появяваше от мъглата. Там, в първата редица, различи Коракс. Центурионът крещеше заповеди и хората му се разгръщаха в боен строй. Сърцето на Квинт подскочи от радост и облекчение. Вече усещаше, че не са основната мишена на прашкарите. Насочи се надясно от войниците. Ако тръгнеха наляво, имаше голяма вероятност да ги изблъскат в езерото.
— Мърдай, иначе ще им се изпречим на пътя.
Рутил отговори с внезапен прилив на енергия:
— По-добре да заемат бързо позиции. Иначе онези фаланги ще ги разпердушинят.
— Имат време. Копиеносците няма да тръгнат наникъде. Защо им е да напускат високите си позиции? — възрази Квинт.
Преди Рутил да успее да отговори, във въздуха се понесе нов, сякаш неземен звук. Парр-парр-парр. Зззейррп. Парр-парр-парр. Зззейррп. Буууу. Хиляди гласове започнаха да скандират някъде отзад. Зазвъня метал, когато мечове се удариха в щитове. В гърлото на Квинт се надигна гореща жлъч. Звукът идваше далече зад колоната и отдясно, където първото било се спускаше към водите на езерото.
— Това пък какво е? — попита Рутил с разтреперан от страх глас.
— Карникси. Галски тръби — отвърна Квинт, който ги беше чувал и преди, при Требия.
— Те са зад нашите — прошепна Рутил.
От друго място отдясно, където склоновете на хълмовете се спускаха към равнината с форма на полумесец, към галската какофония се присъединиха пронизителни викове. Земята затрепери от тропота на копита.
— Нумидийци! — Квинт пусна Рутил и се втурна към Коракс, като сочеше назад. — Засада, командире! Засада!
Въпреки цялата врява центурионът го чу. Квинт видя по очите му как осъзнава положението. Вътрешно обаче знаеше, че е твърде късно. Прекалено късно. Капанът на Ханибал беше хлопнал.
Единствено боговете щяха да решат кой ще оцелее.
Мрачна радост изпълни Ханон, когато малката група вражески лековъоръжени войници излезе от мъглата и се озова пред либийските копиеносци и балеарските прашкари зад тях. Бяха достатъчно близо, за да види пълното им смайване. Но все пак римляните, общо около четирийсет, не подвиха опашки и не побягнаха от дълга си. Един от тях незабавно се втурна напред в атака; другарите му го последваха. Копията им взеха малко жертви — големите щитове на либийците им осигуряваха чудесна защита. Ветерани до един, копиеносците не трепнаха. Подобно на Ханон те знаеха, че отговорът на прашкарите няма да закъснее. Балеарските прашкари бяха прочути из цялото Средиземноморие, но едно беше да слушаш разкази за уменията им, а съвсем друго — да ги видиш с очите си. Все едно гледаше как порой от камъни се изсипва върху малка площ. Само неколцина от вражеските съгледвачи паднаха мъртви, но повече от дузина бяха ранени — някои тежко — преди да се оттеглят под защитата на легионерите.
Истинското сражение започна малко по-късно. Окуражени от атаката на галите и нумидийците срещу задната част на римската колона, либийците едва се сдържаха да не се втурнат напред. Ханон и Мут трябваше да излязат от строя и да вървят пред редиците, крещейки заплахи. Ханон видя, че и другите офицери правят същото. Идеята да се спуснат по склона срещу объркания противник беше много примамлива, но фалангите бяха много по-тромави от римските манипули. Ако легионерите успееха да пробият една от формациите им в самото начало, нещата можеха да се развият по много по-различен начин.
Битката беше напрегната и жестока. Някои от центурионите в началото на колоната проявиха истинска инициатива. Заради засадата малко войници можеха да стигнат до тях и да образуват класическата формация триплекс ациес. Римските офицери разбраха това и поведоха незабавна атака срещу трите най-близки до тях фаланги. Ханон и копиеносците му гледаха като омагьосани и със стегнати гърла как съгледвачите и легионерите напредват към тях в стройни редици. Както и преди, последва дъжд от леки копия от съгледвачите, които след това се оттеглиха през пролуките в пехотинските формации. След още два залпа копия от близко разстояние легионерите се втурнаха нагоре по склона към плътната либийска стена от щитове. На либийците не им отне много време да отбият атаката, но малко след това последва още по-голяма, когато числеността на врага се увеличи с пристигането на повече манипули. Тогава фалангата на Ханон влезе в сражението и участва и в трите следващи опита на римляните да пробият редиците им.