Отбиха всички атаки, причинявайки тежки загуби на римляните. След последната центурионите, окуражени от пристигането на свежи манипули с триарии сред тях, решиха да дадат почивка на хората си. Ханон беше благодарен, че може да отдъхне. Онези от хората му, които бяха счупили копията или щитовете си, имаха време да ги сменят с други от падналите в боя или от другарите им отзад. Ранените бяха изнесени и им бе оказана помощ, доколкото това беше възможно. За някои тя се свеждаше до глътка вино с приятелска дума. Други, чиито рани бяха твърде тежки, биваха утешавани, докато поемаха пътя си към отвъдното. Малцина — онези, които крещяха — получаваха помощ по пътя си от него или Мут. Беше го правил и преди при Требия. Молитва към боговете, няколко утешителни думи в ухото и бързо прокарване на ножа през гърлото. Ханон погледна дясната си ръка, покрита със засъхнала кръв. Тя леко трепереше. „Престани“. Убиването на тежко ранените беше неблагодарна задача, но трябваше да бъде изпълнена. Малко неща бяха по-лоши за бойния дух от кървящи сплескани в мръсотия мъже, които реват от болки и викат майките си.
След като приключи, Ханон се върна на мястото си в първата редица. Един войник му подаде мях вино и той го прие с благодарно кимане. Въпреки жаждата си се ограничи само до две глътки. Погледът му се плъзна по брега на езерото и открития терен; мъглата вече се беше вдигнала, разкривайки бушуващата битка. От позицията си на хълма имаше изглед към част от случващото се. Обзе го възбуда. Римляните като че ли никъде не бяха успели да формират бойния си строй. Най-далечната точка, където галите бяха изскочили от засада, беше скрита от облак прах, но от него продължаваха да се носят странните бумтящи звуци на карниксите. Ханон не се съмняваше, че галите дават всичко от себе си. Техните спомени за поражението от Рим и жаждата им за отмъщение бяха по-свежи от спомените на всеки друг в картагенската армия. При битката при Теламон само преди осем години седемдесет хиляди техни другари били изклани от много по-малобройна римска войска. Когато разговаряше с гали, Ханон оставаше с впечатление, че отмъщението е единственото, за което си мислят. И днес те щяха да направят водите на езерото червени от кръвта на римляните.
По-наблизо можеше да види групи нумидийци, които се обръщаха в изящни дъги и атакуваха обърканата маса римляни край брега. Загледа се като омагьосан как един ескадрон от петдесетина конници препусна под кос ъгъл към отряд легионери. Чуваше пронизителните им викове през врявата на битката. Уменията им бяха зашеметяващи. Ханон дори не можеше да си представи какво е да нападаш враг на кон без седло и без юзди. Подобно на облак насекоми, нумидийците приближиха с висока скорост. Вбесяваха римляните не само с ударите си, но и с градушка от добре насочени копия. Ханон се ухили, когато няколко дребни фигури — вбесени легионери — се откъснаха от редиците и се опитаха да атакуват противника. Конниците ги обградиха за миг. Вдигна се облак прах, който закри ставащото. След няколко мига ездачите препуснаха, оставяйки след себе си само трупове в прахта. Накъдето и да погледнеше, се случваха подобни неща. Битката вървеше добре за картагенците. Не беше много изкушаващо съдбата да си помисли, че изходът вече е решен.
Ако Ханон и останалите либийци можеха да удържат римския авангард, докато останалата войска удари римляните в тил, резултатът щеше да е не само победа, но и пълно клане. Поредното поражение за Рим, най-големия враг на народа му. Изведнъж в главата му изникна образът на Квинт и Ханон неволно се замоли бившият му приятел да оцелее, независимо от крайния резултат. Докосна белега си. Колкото до останалите, те спокойно можеха да идат при Хадес. Ако Пера беше все още жив, Ханон се надяваше да изгуби живота си до края на деня.
Въпреки случващото се другаде тяхната задача нямаше да е лесна. Легионерите долу отново събраха кураж и се строиха в три големи карета. Доста триарии заеха позиции в предните редици. Заедно с тях Ханон можеше да види характерните гребени на шлемовете на центурионите. Изкрещяха се заповеди и трите отряда образуваха триъгълник с връх, насочен към картагенците на хълма. Оформяха „клин“. Стомахът на Ханон се сви. Щяха да опитат да пробият редиците им. Атаката беше насочена към неговата фаланга и фалангите на баща му и братята му. За тях истинската битка щеше да започне сега.
— Този път наистина ще се опитат да ни пречупят — изрева Ханон. — Няма да им позволим, нали?
— Няма! — изкрещяха копиеносците му.