Всички се взираха вцепенени в него. Никой не беше подготвен да отговори. Кое беше по-лошо — сигурна смърт при нова атака срещу врага, или сигурна смърт час-два по-късно от ръцете на нумидийците или галите? Квинт помнеше главите, които се поклащаха от сбруите на галските коне при Требия, и знаеше кое би предпочел.
— Аз отивам, командире.
— Аз също — обади се Рутил.
Когато и раненият Урцей настоя да се включи, останалите се засрамиха и направиха същото. Коракс само кимна и се усмихна.
— Добре. Дайте всичко от себе си, момчета, и се кълна, че ще се измъкнем оттук.
В очите им заблестяха пламъци — по-слаби отпреди, но все пак ги имаше.
„Богове, всяко пламъче ще ни бъде от полза“, уморено си помисли Квинт. Балеарските прашкари отдавна бяха открили какъв е обхватът на стрелбата им. Техните камъни вече улучваха целите си много по-често, или поне така изглеждаше. Водещият велит падна с размазано чело, преди да е направил и двайсет крачки. Само четиринайсет успяха да доближат достатъчно до либийците, за да хвърлят копията си. Бяха единайсет, когато хвърлиха първите си копия, а след това осем, когато чуха трясъка, с който първият клин се заби във вражеските редици. Щом това стана, Квинт не изпита никакъв срам да се обърне, да се затича с всички сили обратно към най-близката формация легионери и да се скрие зад последната им редица. Рутил, Урцей и двама други се присъединиха към него малко по-късно, но бяха само те. Квинт нямаше представа колко са оцелелите велити към центурията на Пулон.
Видя му се най-естественото нещо на света да грабне скутума на един паднал хастат. Рутил направи същото. При близък бой размерите и тежестта му бяха много по-подходящи от собствените им леки щитове, които захвърлиха. Първоначално обаче не им се наложи да ги използват, за което и двамата бяха благодарни. Последователните атаки срещу врага бяха изчерпали силите на Квинт и той нямаше нищо против да следва масата легионери, които си пробиваха път през фалангите. От другата страна офицерите събраха за момент хората и атакуваха прашкарите. На балеарските воини им беше достатъчно само да погледнат потъналите в кръв римляни, за да побягнат. Малцина можеха да устоят пред тежката пехота и стрелците определено не бяха сред тях.
След това атаката се забави, понеже умората най-сетне си каза думата. Квинт вече мразеше Коракс, защото им беше позволено само да си поемат дъх, преди центурионът да им нареди да продължат нагоре по склона. Решението му обаче се оказа правилно. Тяхната формация засега беше единствената, успяла да пробие вражеската линия. Ако бяха останали, щяха да загинат. Затова продължиха нагоре почти миля, докато врагът не остана далече зад тях. Едва тогава Коракс ги спря, малко преди да започнат да падат от изтощение. Мястото — малко голо възвишение — им даваше отличен изглед към случващото се при езерото. Гледката не беше приятна, но след като се погрижи за Урцей, доколкото това беше възможно, Квинт не можеше да откъсне поглед от нея. Рутил стоеше до него и също гледаше като хипнотизиран.
— Повечето са изтласкани в езерото — каза някакъв глас до него.
Квинт се обърна и се изненада, когато видя Коракс.
— Да, командире — въздъхна той. — Атакувани са и от гали, и от нумидийци.
— Горките кучи синове — рече Рутил.
— Редиците им бяха разкъсани отдавна. Отрядите се смесиха помежду си. Повечето им офицери са или мъртви, или ранени. Те са обградени, объркани и паникьосани. — Коракс се намръщи. — Мътните да го вземат. Няма къде другаде да отидат, освен в езерото.
Квинт отново се загледа към бойното поле. Въобразяваше ли си, или наистина виждаше странен нюанс в плитчините? Примигна с ужас. Не, водата наистина ставаше червена. Изгарящата го жажда изчезна. Дори да можеше да пие до насита от езерото, точно сега не би го направил.
— Какво ще стане с тях, командире?
— С онези долу ли? Мъртви са. Нищо не можем да направим за тях. Да се върнем означава и ние да изгубим живота си.
Квинт и Рутил се спогледаха мрачно, но и с облекчение. Щом мъж като Коракс казваше, че няма нищо лошо в това да не се правят на герои, кои бяха те, че да спорят? Квинт се замоли баща му да е в безопасност и конницата да не е успяла да мине през теснината преди началото на засадата. И Калатин да не е сред тях.
— Сега задачата ни е да не позволим същото да се случи с нас. Предполагам, че гугите ще ни погнат веднага щом се организират.