Аврелия се отдръпна от него и го изгледа невярващо.
— Кога чу това?
— Днес следобед. Говорих с втория вестоносец, който пристигна от Рим. Сенатът го пратил с вести за градските първенци.
Аврелия искаше да го чуе от устата му.
— Кажи ми, че това означава, че баща ми е жив.
Той я целуна по челото.
— И в момента сигурно планира сватбата ти.
— Слава на боговете. — „Как можах да се усъмня в тях?“ Успя да се усмихне измъчено. — Каза ли на майка ми?
— Да. Тя отвърна, че тъкмо аз трябва да го кажа и на теб.
Аврелия си помисли за Квинт и мъката ѝ отново се надигна.
— Ами брат ми? — прошепна тя.
— Това, че е изчезнал, не означава, че е мъртъв.
— Но тогава защо не се е прибрал у дома?
— Не зная, Аврелия, но сигурно има основателна причина. Сама знаеш, че Квинт не е страхливец. Не би направил нещо подобно просто така.
— Знам. Но каква може да е тази причина? Някое момиче ли?
— Били са на поход от седмици. Едва ли е имал време да срещне момиче.
Двамата се погледнаха, мислеха си за едно и също.
В опит да се разсее от мисълта колко близо е Гай Аврелия заговори първа.
— Възможно ли е да е свързано с Ханон?
— Не ми се вярва. Как изобщо би могъл той да се свърже с Квинт? Та нали и двамата са в противникови армии.
— А дори да го е направил, нима това би накарало Квинт да дезертира? — Тя поклати безсилно глава. — Няма никаква логика.
— Но пък логичното мислене малко ти приповдигна духа. — Той я притисна приятелски към себе си. — Квинт ще се появи по някое време, не се бой.
— Благодаря, Гай. — Аврелия се усмихна печално. Вече се чувстваше по-добре, отколкото се бе чувствала от много часове. Погледна с възхищение Гай и се запита защо Луций не може да е като него. Главата ѝ леко, съвсем леко се доближи до неговата. Той не се отдръпна и дъхът ѝ секна в гърдите ѝ. Тя сведе поглед, докато пред очите ѝ не останаха само носът и устните му. На един пръст разстояние. Той пак не се дръпна. Усещаше топлия му дъх по лицето си. Богове, никога не ѝ се беше искало толкова много да целуне някого. Устните им се докоснаха едва-едва, от което по цялото ѝ тяло премина тръпка.
— Кой бил дошъл? — Гласът на Атия откъм двора звучеше много недоволно.
Отговорът на роба беше твърде тих, за да е разбираем, но междувременно магията беше изчезнала. Двамата се отдръпнаха неловко, без да се поглеждат.
— Въведи го. Но да чака отвън — нареди Атия.
Гай се намръщи.
— Кой ли е?
— Фанес. — Аврелия направо изплю името.
— Кой?
— Един лихвар.
— Каква работа има такъв човек с майка ти?
Аврелия си помисли, че Гай рано или късно ще разбере. Пък и какво значение имаше дали знае? И бързо му разказа онова, което ѝ беше казала майка ѝ.
— Защо баща ти не се е обърнал към моя за помощ? Или майка ти?
— Ти би ли го направил, ако се намираше в подобно положение? — предизвикателно попита Аврелия.
— Сигурно не е лесно да молиш приятел за заем — призна Гай.
— Искам да го чуя какво ще каже.
— Не мисля, че Атия би одобрила подобно нещо.
— Не е нужно да научава — отвърна Аврелия, отиде на пръсти до вратата и надникна навън. Майка ѝ беше обърната към вратата на таблинума и чакаше неканения си посетител.
Фанес се появи на прага, съпровождан от майордома на Марциал. Атия го поздрави студено. Не го покани вътре, с което го принуди да спре. На Аврелия ѝ идеше да тропне с крак. Стаята ѝ беше прекалено далеч, за да може да чуе и една дума. Тя се измъкна навън, без да обръща внимание на смаяното съскане на Гай.
Дворът на къщата беше класически, украсен със статуи и растения — лози, маслини, лимони и смокини. Аврелия ги използва като прикритие и се промъкна напред, докато не се озова достатъчно близо, за да подслушва. Погледна през рамо и видя, че Гай е тръгнал след нея. Клекна зад една голяма статуя на Юпитер Грабовий, осканската версия на римския бог, почитан от Марциал. Гай клекна зад нея; Аврелия с наслада усети допира на гърдите му в гърба ѝ.
— Изпратих ти съобщение за новата уговорка. Първото плащане ще бъде направено другия месец — каза Атия.
— Ти обеща, че ще получа парите в рамките на един месец. Да се опитваш да промениш уговорката, без да говориш с мен, е неприемливо — остро отвърна Фанес.