— Дано боговете ни преведат в отвъдното.
— Млък! — извика офицерът и щракна с пръсти. — Доведете ми онзи роб гуга, за когото се спомена по-рано.
— Слушам, командире. — Легионерът с изпъкналите очи тръгна към вратата.
— Няма нужда от роб. Знам достатъчно добре латински — каза Ханон.
Офицерът прикри добре изумлението си и изсумтя:
— Откъде?
— Като малък имах учител грък.
Офицерът повдигна вежди.
— Цивилизован гуга, значи?
— Доста от нас са добре образовани — отвърна Ханон.
Офицерът го погледна изненадано.
— И твоят човек ли говори латински?
— Богу ли? Не.
— Значи има различия в класите, също като при нас — замислено рече офицерът и изгледа презрително войниците си. — Латинският ти акцент обаче не е на грък. По-скоро говориш така, сякаш си от Кампания.
Сега беше ред на Ханон да се изуми. Но все пак нямаше нищо чудно, че говори като Квинт и семейството му.
— Живях известно време в Южна Италия — призна той.
Римлянинът пристъпи към него и го бутна между раменете, така че Ханон се залюля напред-назад, губейки всякаква опора. Ръцете едва не изскочиха от ставите му и Ханон изкрещя от болка.
— Не ме лъжи! — извика офицерът.
В отчаян опит да намали напрежението в раменете си Ханон изпъна с всички сили крака и успя — на косъм — да спре люлеенето.
— Аз… вярно е. С един мой приятел бяхме заловени в морето между Картаген и Сицилия. Продадоха ни в робство. Едно семейство от Кампания ме купи. Живях край Капуа повече от година.
— Как се казва собственикът ти? — тутакси попита офицерът.
Гордостта на Ханон тутакси пламна.
— Аз нямам собственик.
Ударът в слънчевия сплит изкара въздуха от дробовете му; последва още по-силна болка, когато раменете поеха цялата тежест на тялото му, и Ханон неволно повърна малко стомашен сок.
Офицерът изчака малко, след което доближи лице до зачервената и задъхана физиономия на Ханон.
— Много се съмнявам, че господарят ти те е освободил, за да можеш да се присъединиш към армията на Ханибал. А ако не го е направил, значи все още си негов роб. Разбра ли?
Споровете бяха безсмислени, но Ханон беше бесен.
— Да бъда заловен от пирати не означава, че съм роб. Аз съм свободен човек. Картагенец!
За награда получи втори силен удар и пак повърна. Съжали, че повърнатото не оплиска краката на офицера, но римлянинът предвидливо се беше отдръпнал. Изчака Ханон да приключи с повръщането и каза:
— Ако си бил продаден на римски гражданин, значи си роб, независимо дали ти харесва, или не. Няма да споря по този въпрос и ако имаш капка здрав разум, ти също не го прави. Как се казва господарят ти?
— Гай Фабриций.
— Никога не съм го чувал.
Ханон зачака трети удар, но той не дойде.
— Жена му се казва Атия. Имат две деца, Квинт и Аврелия. Имението им се намира на половин ден път пеша от Капуа.
— Продължавай.
Ханон описа подробности от живота си в домакинството, включително отношенията си с Квинт и Аврелия и гостуването на изключително високопоставения благородник Гай Минуций Флак в дома им. Не спомена надзирателя Агесандър, който беше превърнал живота му в мъка, нито приятеля си Суниатон.
— Добре, достатъчно. Може би наистина си бил роб в Капуа. — Погледът на офицера стана пресметлив. — Значи си избягал, когато си чул, че Ханибал е навлязъл в Цизалпийска Галия, така ли?
Ханон нямаше никакви намерения да се преструва, че се е измъкнал като вълк в нощта.
— Не. Квинт, синът на господаря ми, ме пусна.
На лицето на офицера се изписа изненада.
— Да не би да си мислиш, че ще ти повярвам?
— Истина е.
Офицерът го погледна изумено.
— Къде е бил баща му, докато е ставало това? И майка му?
— Фабриций беше заминал с армията. Атия нямаше представа какво е намислил Квинт.
— Ама че пепелянка! Не бих искал да имам такъв син. — Офицерът поклати глава. — Това обаче няма значение. Много по-важно е да разбера защо ти и хората ти се промъкнахте във вилата през нощта.
Нямаше значение дали знае, или не, помисли си Ханон.
— Надявах се да открия някой, който знае колко са защитниците на града.
— И го направи! Откри мен! — весело изграчи офицерът. — Само че аз няма да ти кажа.
„Кретен“.
— Значи си разузнавал за Ханибал?
Ханон кимна.
— Казват, че войската му пътува насам. Вярно ли е?
— Да.
Кратка пауза.