— И за всички, които загинаха при езерото.
Отпи голяма глътка и се наслади на това как топлото вино се стече в корема му. Без да каже нито дума, върна меха на Рутил. Известно време си го предаваха един на друг в памет на мъртвите. Мълчаха.
— Често съм си мислил, че акцентът ти е на човек от по-добро потекло, отколкото признаваш, но нямах представа, че си благородник — каза след малко Рутил. — Че и приятел с гуга!
— Не го наричай така — отвърна Квинт и си спомни как самият той беше използвал това оскърбително обръщение към Ханон.
— Я стига! Всички картагенци са гуги, нали?
— Не! Думата означава „плъх“, нали знаеш? Познавах Ханон близо година. Какъвто и да е, той не е гуга. — Разказа му историята за Флак и за засадата, в която беше загинал.
Рутил се замисли за момент, после каза:
— Ако някой предпочита мъже пред жените, другите често го съдят сурово. Винаги съм мразел това. Предполагам, че същото се отнася и за картагенците. Ханон е постъпил наистина почтено, като е позволил ти и баща ти да си тръгнете живи. Значи не всички са чудовища, нали?
Квинт изпита странно облекчение, че и някой друг говори с уважение към Ханон.
— Не. Те са врагове, но са достойни хора.
— Какво ще направиш, ако се срещнете отново?
— Надявам се това никога да не се случи.
— Но ако се случи?
— Ще го убия, както той би убил мен — свирепо рече Квинт. Дълбоко в себе си не беше сигурен, че би могъл да го направи, но нямаше намерение да го признава пред никого.
— Ако са рекли боговете, няма да ти се наложи да го правиш — каза Рутил и го побутна. — Никога не съм си помислял, че ще служа с човек, чийто мъртъв зет е бил толкова важна личност!
— Не ми беше зет. До брак така и не се стигна.
Рутил обаче изобщо не го чу.
— Братът на нашия нов началник на конницата бил роднина на прост велит. Леле!
Протестът на Квинт замря в гърлото му. През последните дни беше чувал неведнъж името на Марк Минуций Руф, но така и не беше направил връзката. Гай Минуций Флак беше негов брат. Сега и през следващите шест месеца Минуций щеше да е вторият най-високопоставен мъж в страната, подчинен единствено на диктатора Фабий.
— Не се бях замислял за това. — Отново изпита вина, когато си помисли за обществените и политическите облаги, които можеше да донесе тази могъща фамилия на неговата, ако сватбата между Аврелия и Флак се беше състояла.
— Искам на всяка цена да ме запознаеш с него — с шеговито настоятелен тон каза Рутил.
Квинт най-сетне се разсмя.
— Казах ти, Аврелия така и не се омъжи за Флак, така че не съм роднина на Минуций!
Рутил изсумтя развеселено.
— А дори и да беше, обзалагам се, че не би го запознал с другарите си. Представяш ли си някой като Минуций да си бъбри с такива като нас?
— Той не е разговарял дори с мен. Както и да е, това никога няма да се случи. Надявам се само Минуций да има повече здрав разум от Флак. Той беше арогантен глупак. Тъпата идея за патрула беше негова.
— В такъв случай да сме благодарни, че Фабий е по-старшият — каза Рутил. Изглеждаше малко разтревожен.
— Казват, че като малък бил слабоумен. А сега е известен като предпазлив — каза Квинт, повтаряйки клюката, която беше чул. — Но пък е бил консул два пъти, а сега е и диктатор. Би трябвало да е в състояние да държи Минуций изкъсо.
— Разбира се, че ще го държи! — Рутил отново вдигна меха. — За нашия нов диктатор. Дано се докаже като способен лидер и вещ генерал, който ще ни донесе победа над Ханибал!
— Скорошна — добави Квинт, който отново си мислеше за майка си и Аврелия.
— Коракс казва, че се говорело, че нямало да прибързва с нищо. Да действа рано с толкова много новобранци и недостатъчно конница би било лудост. Планът бил да тормози картагенските отряди, тръгнали за продоволствия. Да изриташ врага в чатала е почти толкова ефективно, колкото и да го убиеш в битка, казва Коракс, но много по-безопасно. Не мога да оспоря това!
Квинт беше чул тези приказки. Макар че му беше трудно да ги преглътне, не можеше да не се съгласи с логиката на Фабий и Коракс. Помнеше как баща му говореше за елинистичните принципи на командване, следвани от мъже като Александър. Че ако пълководецът не може да е сигурен, че ще спечели битката, е по-добре да я избягва, докато не набере достатъчно сили. Фабий и Минуций спокойно можеха да изчакват през целия период, за който бяха избрани.
— Богове, дано Ханибал да остане на изток от Апенините — въздъхна той. Усети погледа на Рутил и обясни: — Аз съм от едно място недалеч от Капуа. Майка ми и сестра ми живеят там.
— Ако Ханибал прекоси планините, майка ти ще изостави имението и ще се премести в Капуа. Там ще е в безопасност.