— Майка ти знае ли къде си? — за втори път я попита той.
— Знае. — Това не беше пълна лъжа. Атия вече трябваше да е намерила бележката ѝ. Аврелия се замоли майка ѝ да е направила откритието си твърде късно, за да прати някой след нея.
— Малко необичайно за нея е да ти позволи да тръгнеш само с двама роби. Дори за легионите не е безопасно да са на пътя.
— Не е моя работа да поставям под въпрос решенията на майка ми. — Намекът беше очевиден: „Нито пък твоя“.
Агесандър схвана.
— Колко време ще останеш?
Аврелия настръхна, но въпросът не беше неоснователен.
— Само тази нощ. — Останеше ли повече, майка ѝ със сигурност щеше да се появи, а тя искаше да избегне позора да бъде замъкната насила обратно в Капуа. Изобщо нямаше да се изненада, ако срещнеше Атия на пътя на следващата сутрин — дори това щеше да е за предпочитане, отколкото да бъде кастрена пред Агесандър. Погледна го и видя любопитството му. „Нека се чуди защо съм тук — помисли си ядосано. — Не му влиза в работата. И без това скоро ще научи за сватбата ми. Най-вероятно от робите на Марциал“.
— Ще те помоля, докато си тук, да не се отдалечаваш от къщата.
— Защо? — остро попита Аврелия и гневът ѝ пламна. Мислеше да отиде на поляната, където Квинт я беше учил да борави с меч.
— Преди седмица едно имение на десет мили на юг беше ограбено и опожарено. Само пристигането на голям римски патрул спрял гугите от ограбването и на други имоти в района. Патрула обаче вече го няма, което означава, че опасността от атака остава голяма. Ако те заварят сама в гората, единствено боговете знаят какво те очаква.
— Кой си ти, че да ми нареждаш? Ще правя каквото си искам!
За нейна изненада той не се ядоса.
— Знаеш историята на семейството ми — каза Агесандър и я погледна с изпълнени с болка очи. — Няма да позволя същото да се случи и с теб. Като изключим онова, което биха сторили с мен родителите ти, аз самият не бих го преживял.
Аврелия се усети, че малко съжалява Агесандър. При предишната война с Картаген жена му била изнасилена от картагенски войници и после убита заедно с малките му деца. Но това не беше причина да убива най-хладнокръвно Суни! Твърдото му изражение обаче показваше, че е способен да я задържи в къщата и против волята ѝ. Може би беше прав да е предпазлив.
— Добре. Няма да се отдалечавам от къщата.
Агесандър я изгледа изпитателно, след което кимна.
Отдясно на Ханон Апенините вървяха от север на юг в непрекъсната линия. На яркото слънце склоновете им бяха пъстра смесица от кафяво, зелено и сиво. Той беше започнал да харесва тази гледка, въпреки че това не беше домът, не беше Картаген. Тази страна рязко се различаваше от родината му, където имаше малко върхове. Далеч на юг и запад от Картаген имаше планини, но той никога не ги беше виждал. Дотук беше останал с впечатлението, че в Италия е невъзможно да не виждаш планина. Отляво виждаше отделни върхове, издигащи се към небето. Гледката беше същата, откакто се бяха спуснали от Апенините. Най-големият връх, който беше видял досега, беше Везувий, който се издигаше внушително над равнината около него. Планините бяха по-малки и теренът беше предимно земеделска земя, стигаща до морето, на един ден път на запад. Ханон никога през живота си не беше стъпвал тук, но земята му се струваше позната. И с основателни причини. Вилата на Фабриций се намираше на не повече от десет мили. Хрумна му, че животът му е направил пълен кръг. Последния път, когато беше в този район, беше избягал роб, спасяващ живота си. А сега беше част от армия на нашественици, с почти двеста копиеносци под негово командване.
Част от Ханон изгаряше от желание да потегли към фермата. Да види дали Аврелия е там; да убие Агесандър; да покаже на всички, че не е роб. Но другата част се радваше, че нумидийският офицер Замар, с когото патрулираше, беше решил, че това е твърде рисковано. Съгледвачите на Замар бяха доложили за вражески сили на север. Римляните бяха започнали да издебват отрядите и да им устройват засади и Ханон не искаше да споделя мрачната участ, сполетяла доста други патрули. Заповедта на Ханибал беше ясна — ако положението изглежда рисковано, да действат предпазливо и да не търсят слава на всяка цена. Ханон и нумидиецът се бяха посъветвали с Мут по-рано през деня и бяха взели решение утре сутринта да потеглят обратно към войската. Имаха всички основания да го направят. Мисията им се беше увенчала с безпрецедентен успех. Бяха избегнали всякакви контакти с римски отряди; мулетата им бяха натоварени с чували със зърно и амфори с вино и зехтин; във временните кошари около лагера имаше близо петстотин овце и сто говеда. Хората му бяха избили много римски фермери, но не толкова жени и деца; доколкото знаеше, почти нямаше изнасилвания. Подобно нещо си беше сериозно постижение.