— Това беше най-малкото, което можех да направя след онова, което той направи за мен. А баща ти?
— И той е добре, слава на боговете. Дано да бдят и над двамата.
— Да. — Ханон се помоли за същото за собственото си семейство. — Щях да пусна и Флак — принуди се да добави той, — но братята ми отхвърлиха решението ми. Заповедта ни беше да избием всички вражески войници, които попаднат в ръцете ни. — Спомни си негодуванието, което беше изпитал, когато откри, че Флак ще се жени за Аврелия.
— Не те обвинявам. Честно казано, изпитах облекчение — прошепна тя. — Почти не го познавах. Срещнахме се само веднъж.
— Ти заслужаваш по-добър мъж от Флак — намусено рече той. — Може би някой като Суни. Той отдавна ли се махна от пастирската колиба? — Тя не отговори веднага и Ханон се наруга наум. — Просто исках да кажа, че Суни е нежна душа. И би станал чудесен съпруг за теб. — Тя продължаваше да мълчи и той започна да изпитва безпокойство. — Аврелия?
— Аз… не знам как да ти кажа.
— Какво да ми кажеш?
— Суни е…
— Не… мъртъв ли е? Не. Не. — Ханон залитна.
— Ужасно съжалявам, Ханон.
— Но кракът му се оправяше! — почти извика той.
— Ш-ш-ш. Някой ще те чуе.
Ханон си пое дълбоко дъх.
— Щеше само да куца зле, но нищо повече — прошепна той. — Какво е станало, в името на Мелкарт?
С треперещ глас Аврелия му разказа.
— Агесандър — невярващо промърмори той. — Тоя мръсник е убил Суни?!
— Аз съм виновна. Изобщо не биваше да го прибирам у дома.
— Вината не е твоя. Ако не си го прибрала, сигурно е щял да умре в колибата.
— Не ме ли чу какво казах? Ако не се бях изпуснала да кажа името му, Агесандър никога нямаше да разбере. И Суни можеше още да е жив. — Тя се разплака.
Преди да си даде сметка какво прави, Ханон пристъпи към нея и я прегърна.
— Просто си се изпуснала, нищо повече. Всеки би могъл да направи същата грешка. А и сама знаеш що за човек е Агесандър. Рано или късно щеше да разбере кой е Суни.
— Бях толкова ужасена… — Тя се притисна към гърдите му. — А след като Суни си отиде, стана още по-лошо. Агесандър нямаше причина да ми причинява зло, но точно така го чувствах.
— Трябва да ида и да го убия още сега — процеди през зъби Ханон.
— Не, моля те, недей. Въоръжил е всички роби. Най-малко трима са на пост в двора. Не бих понесла да те убият точно когато се върна от онзи свят.
Ханон се съмняваше, че неколцина работещи по нивите роби биха могли да го спрат, но молбата на Аврелия го накара да остане на мястото си.
— Това мръсно псе ще си плати някой ден — закле се той.
— Кучетата ще се погрижат за това.
„Или аз“, мрачно си помисли Ханон. Нямаше начин да остави убийството на най-добрия си приятел ненаказано. В ума му вече се въртяха мисли как да нападнат фермата, след като Аврелия замине. Веднага ги пропъди. Познаваше и харесваше много от робите тук. Ако не искаше мнозина от тях да загинат, трябваше да държи войниците далеч от това място.
— Толкова се радвам да те видя отново.
Вниманието на Ханон отново се насочи към Аврелия. Тя го гледаше, лицето ѝ беше съвсем близо. Кичурите черна коса по бузата ѝ. Очите ѝ, които не се откъсваха от неговите. Полуразтворените ѝ устни. Пулсът над ключиците ѝ. Беше омагьосващо. Ханон изпита огромно желание да я целуне.
— Откакто с Квинт заминахте и след като Суни загина, бях толкова самотна… С майка ми се караме непрекъснато. Нямам с кого да си говоря. Гай беше тук за известно време, но сега и него го няма.
— Приятелят на Квинт ли? Онзи, който помогна на Суни да избяга?
— Да. Той служи в конницата на социите. — Аврелия се почувства виновна дори само при мисълта за Гай. Дали си беше фантазирала разни неща за него, защото си беше мислила, че никога вече няма да види Ханон? Не беше сигурна. Знаеше обаче, че е чудесно, че Ханон е толкова близо до нея. Обзе я горчива мъка. Какво значение имаше? Водеше се война. Ханон не можеше да остане, а тя трябваше да се омъжи за Луций.
— Гай е добър човек. Боговете ще закрилят и него. — Думите му като че ли не подобриха настроението ѝ. Ханон се наведе едва-едва към нея. Тя не се дръпна. — Знаеш ли защо дойдох?
— Не. Защо? — тихо промълви тя.
— Защото ти ме помоли. Помниш ли?
— Разбира се. Онази нощ плаках, докато не заспах от изтощение.
Ханон не издържа. Притисна устни към нейните и усети как те се разтапят от допира. Езикът му се стрелна и докосна нейния. Целуваха се дълго и страстно, ръцете им се плъзгаха по телата им. Аврелия почти се сля с него; Ханон усещаше гърдите ѝ върху своите, слабините ѝ срещу вдървения си член. Хвана задника ѝ и тя изпъшка от страст. Той едва се сдържа да не разкъса дрехата ѝ и да я вземе още тук. Не искаше обаче да става така. А и беше твърде опасно да се застоява.