Ами Суни? За негов срам, мъката за стария му приятел беше заглушена от мислите за Аврелия. Но дори и да можеше да уреди нова среща с нея, какъв беше смисълът? Скоро тя щеше да бъде омъжена, с нов живот пред нея. В сравнение с това той не можеше да ѝ предложи нищо, дори живот по време на военна кампания. Реши, че е най-добре — и за двамата — да ѝ пожелае всичко добро и да забрави за нея.
Но след като намери коня си и препусна обратно към лагера, откри, че не може да го направи. Преживяваше отново и отново всеки миг, всяко докосване, всяка нейна дума. През следващите дни осъзна, че това е особено изтезание за ума — кратко изключително удоволствие от спомените за близостта им, последвано от часове на болка от съзнаването, че то никога няма да се повтори. След като се върнеше при основната армия, други отряди щяха да потеглят за събиране на продоволствия. Това само по себе си беше достатъчно лошо, но когато войската продължи на юг в търсене на нови райони за разграбване, Ханон осъзна истински, че двамата са се разделили завинаги. След това единственият начин да намери някакъв покой беше или в сражение — а такива почти нямаше, тъй като римляните отказваха да им предложат истинска битка — или на дъното на амфората вино.
Понякога му се искаше да не беше ходил във фермата, да не беше срещал Аврелия, да не беше научавал за участта на Суни. Друг път обаче болката си заслужаваше. Дълбоко в сърцето на Ханон все още гореше искрица надежда, че някой ден отново може да срещне Аврелия при по-радостни обстоятелства. Тази надежда обаче беше толкова крехка, толкова малка, че той почти не смееше да признае съществуването ѝ. Но тя му помогна да продължи напред — заедно с изгарящото желание да забива меча си в сърцата на хора като Агесандър и Пера.
X
Долината на река Волтурн,
североизточно от Капуа, есента
Проходът към долината беше широк около половин миля. Покритите с гори склонове от двете страни образуваха тунел за вятъра, който духаше непрекъснато от морето през равнината на Кампания. В разгара на лятото той предлагаше блажено облекчение от жегата, но тази година есента беше настъпила рано. С падането на нощта застудяваше бързо и вятърът ставаше мразовит. Увит в наметало и навлякъл две туники, Квинт беше благодарен, че има огън, до който да клекне. Огънят, на който се топлеше с другарите си, беше само един от многото наоколо. На няколкостотин крачки вдясно линията светлина — и самата долина — се разделяше от тъмната ивица на река Волтурн, която течеше надолу до Капуа и към западния бряг. Всички се чувстваха много неудобно, че са осветени и разположени на открито, но Фабий целеше точно това. Макар че Квинт се чувстваше като парче желязо върху наковалня, очакващо да бъде ударено от ковашкия чук, решението на диктатора му изглеждаше напълно логично.
Жътвата беше приключила, Кампания беше оголена и Ханибал трябваше отново да поведе армията си на изток. От областта можеше да се излезе по няколко маршрута и Фабий ги беше покрил всичките. Седмици по-рано силни части бяха преградили Виа Апия и Виа Латина, както и няколко прохода. Квинт беше един от четирите хиляди легионери и велити, разположени тук, на идеалното място, блокиращо един от основните пътища на изток. В същото време основните сили на Фабий продължаваха да следват армията на Ханибал по края на равнината на Кампания, като се придържаха към полите на планината и винаги избягваха сражение. Двете седмици, които Квинт беше прекарал тук, му се струваха цяла вечност. Намираше се на по-малко от петнайсет мили от Капуа и на горе-долу толкова от дома си, а не можеше да направи нищо. Дори еднодневна отпуска беше немислима, а заради учетворяването на нощната стража тайното излизане бе направо опасно. Честно казано, не това беше причината Квинт да остане в лагера. Макар да копнееше да се измъкне за една-две нощи и да се опита да види майка си и Аврелия, лоялността към Рутил, Коракс и дори към новите му другари го задържаше. Близките му хора вече трябваше да са в Капуа. Според слуховете, които беше чул, околностите на града бяха изоставени. Тази новина му донесе голяма утеха. Ханибал нямаше да обсади Капуа. Стига фермата им да не беше разграбена през предишните седмици, майка му и сестра му със сигурност бяха добре.