Отначало съзнанието му не регистрира първите проблясъци. Когато го направи, Квинт примигна от изненада. Да не би някоя палатка да се беше подпалила? Подобни неща не бяха необичайни. Сиянието се разпростря и той разбра, че е сгрешил. Никакъв пожар не можеше да се разпространи толкова бързо. Какво ставаше, в името на Хадес?
— Рутил? Виждаш ли това?
— Не може ли човек да се изпикае на спокойствие? — Рутил погледна през рамо и очите му се разшириха. Той промърмори някаква ругатня, оправи туниката си и дотича при Квинт. — Какво е според теб?
— Войници, които се строяват за тръгване — отвърна Квинт, когато най-сетне разбра. — Запалили са факли едновременно.
Около тях се чуваха разтревожените гласове на другите часови. Никой не беше очаквал това. Нощните атаки не бяха характерни за римляните и затова те не ги очакваха и от враговете си.
— Тия кучи синове дори не дочакаха утрото! — извика Рутил, казвайки очевидното. Вече се беше отдалечил на няколко крачки от Квинт. — Отивам да извикам Коракс.
Квинт гледаше с нарастваща тревога как осветената площ пред вражеския лагер расте. „Хиляди са“, помисли си. Дали беше цялата вражеска войска, или само част от нея? Дали щяха да се хвърлят в бърза атака срещу позициите им? Така можеха да си пробият път. Четирите хиляди войници, които блокираха прохода, бяха разпръснати на малки отряди. Ако картагенците напреднеха бързо, нямаше начин Фабий и армията му да стигнат навреме тук. В най-добрия случай щяха да бъдат изтласкани; в най-лошия — избити до крак. Стомахът на Квинт се сви от страх. При Тразименското езеро беше изпитал противната увереност, че ще умре. След малко, когато факлите започнаха да се движат, изпита едва ли не облекчение. Смъртта, когато дойдеше, щеше да е бърза.
— Коварни псета — изръмжа Коракс до него.
Квинт никога досега не се беше радвал повече, че вижда центуриона си.
— Да, командире. Рутил отиде да те извика веднага щом видяхме светлините.
— Те вече са тръгнали.
На Квинт му призля, но после видя, че редицата факли не се движи към тях, завъртя глава и се загледа в мрака.
— Седловината. Тръгнали са към седловината, командире! — От другата страна на върха от дясната им страна склонът не беше толкова стръмен. Квинт го беше видял, докато заемаха позиции тук. — Изкачването от равнината към билото между този връх и следващия на север не е трудно.
— Да, знам. И след това сигурно ще се опитат да излязат на пътя, който води през Апенините. Значи се опитват да ни заобиколят, а? — Коракс се разсмя. — Глупакът Ханибал е преценил погрешно разстоянието. Ако тръгнем сега, ще можем да изкачим близкия връх и после да заемем билото преди неговите войници. Няма да е трудно да им попречим да преминат, защото ще сме заели по-високи позиции. Предай на хората. Искам четирима от всеки петима да се съберат при брега на реката и да са готови да потеглят колкото се може по-скоро. След малко се връщам.
— Да, командире! — Сърцето на Квинт се разтуптя бясно. Умората му изчезна напълно; дори студът вече не беше проблем. Двамата с Рутил забързаха да съберат велитите, които не бяха на стража, и да предадат заповедта на легионерите. Когато Коракс се върна с Пулон и останалите центуриони, войниците вече се бяха строили на манипули. Коракс му кимна в знак на одобрение, преди да се обърне към хората си.