Насили се да се успокои. Най-добрата му тактика беше да се преструва, че нищо не се е случило, да накара Мацерион да си мисли, че му се е разминало. Следващия път обаче щеше да е готов. И мъртвият щеше да е Мацерион, а не той.
Северно от Капуа
Аврелия знаеше, че утрото е настъпило. Беше лежала будна часове наред — ако изобщо бе мигнала — и от известно време усещаше през затворените си клепачи как светлината се усилва. Въпреки това отказваше да отвори очи. Направеше ли го, трябваше да признае пред себе си, че това е сватбеният ѝ ден. Като лежеше скована в леглото, дишаше съвсем плитко и си мислеше за всичко с изключение на предстоящото празненство, можеше да продължи да се преструва, че в края на деня двамата с Луций няма да бъдат съпруг и съпруга. Че може би някой ден отново ще види Ханон. Мисълта за него отново напълни очите ѝ със сълзи. Преди неочакваната му поява през онази нощ във фермата тя постепенно беше започнала да се примирява с мисълта, че ще се омъжи за Луций. След срещата ѝ с Ханон обаче това беше станало невъзможно. Всеки миг и насън, и наяве беше изпълнен със страстни мисли за него. Подготовките за сватбата — преправянето на сватбените дрехи, поръчването на оранжевото було, което щеше да носи, решаването кои ще бъдат поканените — минаха като в мъгла. Всеки път, когато беше принудена да се съсредоточи и нещата започваха да изглеждат по-реални, Аврелия си казваше, че се готви да се омъжи не за Луций, а за Ханон. Вчера обаче усилията ѝ да отрече реалността най-сетне срещнаха неуспех. Заедно с майка си, Марциал и група роби беше потеглила на север от Капуа до къщата на един от роднините на Луций. Поради риска от мародерстващи картагенски войници беше решено, че е твърде опасно брачната церемония да се проведе в нейния дом, както повеляваше традицията. Вместо това сватбата щеше да се състои в тази вила, в която Аврелия никога досега не беше стъпвала. През цялата нощ се беше опитвала да отрече истината за онова, което щеше да се случи през близките часове. Но преструването отиваше към края си. Тя се опита да прокълне Ханон, задето се бе появил в живота ѝ, заради това че беше отворил сърцето ѝ за любовта, но не можеше. Замоли се боговете да го закрилят, където и да се намираше сега.
— Господарке? — обади се Елира от другата страна на вратата. — Будна ли си?
„Започва се“, уморено си помисли Аврелия.
— Да. Влез.
Вратата се отвори и усмихнатата Елира влезе.
— Добре ли спа?
Аврелия се запита дали да не излъже, но илирийката усети настроението ѝ, преди да е успяла да отвори уста.
— Мелитон е добър човек. Мил. Ще ти даде много деца.
Нямаше смисъл да се опитва да ѝ обяснява.
— Знам — отвърна Аврелия и се усмихна насила.
Двете чуха характерното квичене на прасе отвън. Имаше обичай рано в деня на сватбата да се коли прасе и да се гадае по вътрешностите му.
— Да се надяваме, че поличбите ще са добри — рече Елира.
Аврелия откри, че промърморва нещо в знак на съгласие. Покрай всичките си опасения не искаше да добавя и лош късмет. Погледна старата си дреха, метната на една табуретка, и няколкото играчки от детството си: беше ги донесла от Капуа, за да може ритуално да ги остави в предишния ден. От този момент никога вече нямаше да носи момичешки дрехи. Щеше да облече булчинска туника. А по-късно щеше да стане жена — в най-истинския смисъл. Бузите ѝ пламнаха от мисълта за това.
— Майка ти скоро ще дойде да ти помогне за обличането. Каза да започнем с правенето на прическата. — Почти срамежливо Елира вдигна железния връх на копие, който държеше в дясната си ръка.
— Добре. — Аврелия отметна завивките и спусна крака на пода. — На двора е по-светло — каза тя и взе друга табуретка.
Веднага щом излязоха, започнаха да привличат внимание. Когато Елира започна да разделя косата на Аврелия на шестте традиционни плитки с помощта на копието, наоколо вече се бяха събрали неколцина роби. Одобрителните им усмивки и мърморене не оправиха настроението на Аврелия, но тя се постара да не се мръщи и да не гледа начумерено. Очертаваше се дълъг ден, но беше твърдо решена да запази през него честта на семейството. След начина, по който беше допринесла за проблемите на родителите си, това беше най-малкото, което можеше да направи. Бракът с Луций беше единственият начин да се спасят от заплахите на Фанес.