Сепна се, когато осъзна, че бащата на Луций говори от известно време. Той изрази съжалението си, че бащата и братът на Аврелия не могат да присъстват, изрази почитта си към Атия и Марциал, който представляваше Фабриций, и благодари на боговете за добрите поличби, обявени от жреците днес. Устата на Аврелия пресъхна, когато той се обърна към Луций и му намигна.
— И тъй, дойде време за основната част от церемонията.
— Стани. — Атия се беше озовала до нея. Аврелия се подчини. Въпреки обясненията на майка ѝ какво ще се случи сърцето ѝ отново се разтуптя бясно. Прегръдката на Атия беше добре дошла като никога, когато Луций стана и заяви на висок глас:
— Време е да взема жена си.
Гостите отговориха с шумни викове, подсвирквания и сексуални закачки.
Луций стана от кушетката и хвана ръката на Аврелия.
— Тя е моя жена и аз я вземам.
Виковете и подмятанията за креватни изпълнения се засилиха още повече. Луций задърпа Аврелия. Тя най-сетне осъзна напълно реалността на положението и се вкопчи с другата си ръка в майка си като малко дете, което не иска да ходи на уроци. Луций я погледна объркано, после раздразнено. Дръпна я по-силно, но Аврелия се запъна.
— Пусни ме! — изсъска Атия в ухото ѝ. — Позориш себе си и семейството ни.
Съпротивата на Аврелия рухна и тя остави Луций да я помъкне. Майка ѝ заплака театрално на „разделянето“, а гостите, които не бяха забелязали нищо, зареваха одобрително. Аврелия остави Луций да я поведе през атриума до предната врата, където ги чакаха роби със запалени факли, за да ги съпроводят. С тях имаше и две малки момчета. Едното изтича до нея и хвана лявата ѝ ръка. Както повеляваше традицията, то беше син на двама живи родители — сестрата на Луций и съпруга ѝ. Второто дете държеше факла и клонка глог; то щеше да върви пред тях по пътя до къщата на Луций, която се намираше на около миля. Двамата изчакаха гостите да излязат в нощта след тях. Появиха се двама музиканти с флейти и започнаха да свирят оживени мелодии. Аврелия се опита да не обръща внимание на пороя мръсни шеги и песни, но това беше невъзможно. Виковете и пеенето продължиха и когато процесията потегли. На Аврелия може би нямаше да ѝ пука, ако беше пийнала малко вино, но обичаят изискваше жената да пие съвсем малко, или най-добре изобщо да не го прави.
— Прекрасна си.
Гласът на Луций я стресна — още повече заради това че ѝ правеше комплимент. Обикновено не го правеше, поне не пред други хора.
— Б-благодаря.
Благодарение на какофонията изминаха остатъка от пътя в мълчание.
След като стигнаха къщата на Луций, Аврелия помаза вратата с масло и животинска мас и върза вълнени конци от двете ѝ страни. Луций я пренесе през прага под бурни аплодисменти и се озоваха в атриума. Шумната пияна тълпа гости ги последва. Там той ѝ даде традиционните дарове, с които я посрещаше в дома си — кана вода и горяща лампа. С факлата, носена от момчето начело на професията, двамата заедно запалиха съчките в огнището — огънят символизираше новия им живот заедно. След това продължиха към брачните покои — една от спалните, която беше отделена от двора и бе приготвена специално за случая. В нея имаше голямо легло и множество лампи, окачени на богато украсена бронзова стойка. В ъгъла беше поставена грозна статуя на древния бог на плодородието Мутунус Тутунус с неговия огромен фалос. Въздухът се изпълни с още по-цветисти подмятания. Устните на Луций трепнаха, но Аврелия гледаше статуята с ужас и беше благодарна, че старият обичай булките да се отпускат върху каменния член отдавна е изоставен. Остави майка си да свали фламеума и сандалите ѝ, изчерви се при церемониалния ѝ съвет и въздъхна с облекчение, докато Атия и останалите гости излизаха. Луций затвори вратата след тях.
Разбира се, в момента, в който останаха сами, мъката ѝ се засили още повече. Аврелия не знаеше какво да гледа — леглото, статуята на бога с големия член или Луций. Запристъпва на място с босите си крака и заби поглед в земята. Подскочи, когато Луций докосна ръката ѝ. С нежелание вдигна очи към неговите. Изражението му беше мило, което едва не я хвърли в още по-голям смут.