Междувременно Рун и Емануел продължаваха напред с ножове във всяка ръка, като си пробиваха път през тъмните крилати форми.
Джордан защитаваше тила колкото можеше с бойния си нож. Пронизителният писък го оглушаваше. Въпреки защитата на палтото, ръцете и лицето му бяха покрити с безброй драскотини.
Сякаш на мястото на всеки свален прилеп се появяваха два нови.
Ерин заби ножа си в корема на един, който бе успял да мине покрай Джордан. Острите зъби спряха на косъм от носа ѝ, преди създанието да тупне на пода.
Джордан сграбчи друг прилеп, докато се опитваше да прелети покрай него. Кожата му беше студена и суха като на мъртъв гущер. Потисна погнусата си и го съсече с ножа си. Съществото изви мускулестия си врат и заби зъби в мекото на палеца му. Болка прониза цялата му ръка.
Заудря бетонната стена — веднъж, два, три пъти, но прилепът не пускаше. Не можеше да се освободи. Джордан усети как зъбите му остъргват костта, заплашват да откъснат пръста. Кръв потече по вътрешната страна на ръкава към лакътя му. Друг прилеп се стрелна покрай главата му, оставяйки жилеща рана на слепоочието.
Ерин му се притече на помощ. Сграбчи прилепа на ръката му за ушите, заби ножа си под брадичката му и дръпна острието надолу. Черната кръв опръска стената и зъбите най-сетне го пуснаха.
— Напред! — извика Рун. Беше на една крачка от тях, но в момента разстоянието изглеждаше невъобразимо голямо. — Пред нас има врата! Отдясно!
Емануел се хвърли напред, водейки атаката. Прилепите летяха в лицето му, врата, ръцете. Но явно не изгаряха от желание да го хапят, не че високият мъж не беше получил рани. Цялото му тяло кървеше, русата му коса бе почерняла от кръв.
Друг прилеп се вкопчи в уморената ръка на Джордан. Зъби се впиха в китката му. Определено нямаха никакъв проблем да хапят него.
Ножът на Рун проблесна във въздуха, разрязвайки криле и козина.
Прилепите обаче продължаваха да прииждат.
Ръката на Джордан пулсираше и губеше сили — а прилепите сякаш нямаха край.
34.
Батори приклекна на брега на обвитото в мъгла баварско езеро.
Пръстът ѝ докосна оставените в калта следи. Тук беше влачено нещо широко и тежко — при това наскоро. Водата вече беше запълнила браздите, но не се виждаха листа и иглички, нито следи от животни.
Изправи се и даде знак на бойците си да останат назад, докато обиколи района, където лодката е била вкарана във водата. Откри отпечатъци от обувки и разпозна американски военни кубинки, чифт маратонки и следите на три чифта ръчно ушити ботуши, два големи и един малък. По дълбочината на отпечатъка можеше да отсъди, че следите бяха на две жени и трима мъже.
Но Батори не обичаше да прави предположения.
Проследи следите до самата вода. Впери поглед в гъстата мъгла и изруга — не виждаше нищо на повече от няколко метра разстояние. По-рано едва не беше изпуснала Рун и спътниците му, когато се измъкнаха под прикритието на мъглата. Добре, че ревът на двигателите ги издаде.
Обърна се към първия си помощник.
— Чуваш ли нещо, Тарек?
Той наклони глава настрани и се заслуша.
— Няма нито едно биещо сърце.
Но дали казваше истината, или лъжеше, за да ѝ попречи да намери книгата?
„Магор?“ — мълчаливо повика тя.
Вълкът сведе глава. Той също не чу нищо. Батори потупа топлия му хълбок. Колата ѝ не можеше да се сравнява с бързите мотоциклети на такъв пресечен терен. Беше разчитала на носа на Магор, за да проследи жертвите си дотук. Но макар острите сетива на вълка да ѝ послужиха добре, той не можеше да долови нищо във водата, както и тя не можеше да вижда от гъстата мъгла.
Отново се загледа в спокойното езеро. Изглежда, сангвинистите се бяха сдобили с лодка и имаха добра преднина.
Това беше ново предизвикателство.
— Тарек, намери карта на езерото.
Той ѝ подаде мобилния си телефон със сателитната снимка на екрана. Езерото нямаше острови. Това означаваше, че сангвинистите или бяха минали от другата страна с лодката, или търсеха нещо под водата. А това беше проблем, тъй като тя нямаше нито лодка, нито представа откъде може да се сдобие с такава. Търсенето щеше да е само загуба на скъпоценно време.
От гърлото на Тарек се изтръгна нетърпеливо ръмжене. Стригоите мразеха да чакат. Останалите доловиха безочието му и запристъпваха от крак на крак.
Тя го изгледа, докато той не се умълча, след което за всеки случай му заповяда:
— Извади от строя мотоциклетите. Но не се отдалечавай.