Повечето парчета по пода бяха дебели не повече от два сантиметра и с цвета на пепел. Ерин взе едно по-голямо и го завъртя в ръка, като се мъчеше да определи материала.
„Сиво. Като бетон. Ако е от древността, вероятно е смес от вар и пепел.“
Възможно ли беше парчетата да са от времето на Кървавото евангелие? За да разбере със сигурност, трябваше да направи съответния анализ в лаборатория, но засега се налагаше да импровизира.
Драсна с нокът в ъгъла и помириса парчето.
Познатият остър аромат изпълни ноздрите ѝ и очите ѝ едва не се насълзиха.
„Тамян.“
Сърцето ѝ заби по-бързо. В Масада също имаше следи от тамян, който често се срещаше в древните гробници.
Но не и в нацистки бункери.
Опита се да се овладее и мислено се наруга, че е скочила на подиума като слон, особено след като години наред беше мъмрила студентите си и за най-малката погрешна стъпка на обекта.
Обърна фрагмента. Беше с приблизително триъгълна форма, приличаше на ъгъла на кутия. Замръзнала, сякаш бе клекнала насред минно поле, Ерин огледа останалите парчета по пода. Недалеч имаше и други триъгълници, наред с други фрагменти.
Ами ако триъгълниците са били наистина ъгли?
В такъв случай вероятно са били част от кутия.
Кутия, в която може би се е намирала книга.
Погледна нагоре към празния аналой. Дали мародерстващите руснаци са попаднали на онова, което е било скрито тук? Дали са го разбили и откраднали съдържанието на кутията?
Отчаяна, Ерин погледна към разпятието в търсене на отговор. Фигурата на кръста беше като на концлагерист. Никога досега не бе виждала по-мършаво изображение на Христос. Черни пирони приковаваха кокалестите ръце за напречната греда, а по-голям клин беше забит през сложените едно върху друго стъпала. Около раните му блестеше тъмночервена боя. Ерин насочи лъча нагоре, към почти лишеното от черти лице. Очите и устата бяха едва-едва загатнати, ноздрите бяха още по-тънки — съвършено изобразяване на безкрайно страдание.
Изпита ирационално желание да свали статуята от кръста и да се опита да я утеши.
Остра болка прониза ръката ѝ. Вдигна я към светлината и осъзна, че е стискала фрагмента с такава сила, та е порязала палеца си с острите му ръбове.
Болката ѝ припомни дълга ѝ. Ерин обърна гръб на статуята и започна да събира строшените парчета от подиума, като ги прибираше в джобовете си. Забеляза, че някои бяха с надписи по едната страна, но разчитането им можеше да почака.
Джордан забеляза с какво се занимава и понечи да се качи при нея.
— Недей! — предупреди го тя; страхуваше се, че ще нанесе още поражения на следите, оставени от руснаците.
Ако имаше достатъчно време, можеше да...
Безнадеждният вик на Рун достигна до тях.
— Прилепите минаха през вратата.
36.
Рун побягна пред свирепата буря, носеща се по петите му.
Криле блъскаха тялото му; нокти и зъби се впиваха в плът и дрехи.
Втурна се през засводения проход, следван от Надя и Емануел. Ордата икаропи прелетя покрай него, пляскайки със силните си криле. Вдигна се нагоре и изпълни купола на помещението с трептящи сенки.
Острият поглед на Рун обхвана помещението за миг и разпозна мрачното копие на гробницата в Масада, ограбените останки на онова свещено място. Яростта пламна в него, но страхът бързо я угаси.
В центъра видя Ерин, клекнала на някакъв подиум зад висок пиедестал. Лицето ѝ бе обърнато към прилепите. Пазителят ѝ Джордан скочи на пиедестала, готов да я предпази. Безполезен жест. Войникът нямаше никакъв шанс да се справи с всички икаропи, нахлули тук.
Никой от тях не можеше да го направи.
Сякаш осъзнали това, икаропите се понесоха към беззащитната двойка.
— Arretez!...
Властната дума проехтя през съскането и писъците на прилепите и отблъсна атаката им. Черната орда се пръсна около Ерин и Джордан и отлетя назад, към изпоцапаните стени и тавана. Острите нокти задраскаха по издълбаните повърхности. Крилете се свиха около козината и икаропите увиснаха над всички. Лъскави червено-черни очи се взираха надолу към тях.
Вонята удари Рун с първото вдишване. Той пое отново дъх. Друга миризма се спотайваше под тази на опетнената кръв на икаропите и острата воня на урината и изпражненията им.
Позната миризма.
В средата на помещението Джордан се огледа с присвити рамене, сякаш за да се предпази от масата над него.