— Какво е направил, за да заслужи подобна участ? — попита Джордан.
— Това е въпросът. — Надя застана пред Пиер, погледна измъченото му лице и повиши глас. — Какво си сторил, за да те приковат тук, отче?
Спомените от гробницата в Масада връхлетяха Рун — момичето стригой, приковано за стената със сребърни стрели, старият противогаз, притиснат под камъните. Дали Пиер е бил подложен на мъчения и се е пречупил? Дали именно той е казал на нацистите къде да намерят книгата, какви капани да очакват и от какво се нуждаят, за да се справят с подготвените преди хилядолетия защити и да я вземат?
Пиер изскимтяваше при всяко движение на пирона. Рун много добре познаваше болката, причинявана от сребро. Пиер беше търпял изгарящата му агония почти седемдесет години. Подобно на Исус, той беше изпълнил своето изкупление на кръста.
Последният пирон беше изваден и Емануел го хвърли през помещението. Рун подхвана Пиер и го метна на рамо. Свещеникът тежеше съвсем малко.
Емануел свали мокрото си расо, което носеше над кожената си броня, и наметна с него стареца. Рун го положи на земята. Емануел посегна към манерката си, но Надя го спря.
— Той вече не е свят — изтъкна тя. — Виното повече ще му навреди, отколкото ще му помогне.
Емануел взе Пиер в обятията си.
— Какво са ти сторили?
— Blut und кокал — измънка старецът. — Libri.
Ерин наостри уши.
— Libri! Това означава „книга“ на латински. Да не би приковаването му на кръста да е свързано по някакъв начин с евангелието?
Рун знаеше, че е свързано.
Ерин протегна ръка към него. В дланта ѝ имаше парче сив като пепел камък.
— Намерих тази смес от вар и пепел, натрошена около пиедестала. Това е древна разновидност на бетон. Възможно е евангелието да е било поставено в блокче от такъв материал и някой да го е разбил тук, на това място. Възможно ли е отец Пиер да е бил разпънат като негов пазител, подобно на момиченцето в Масада?
— Само той знае — отвърна Рун. — А не съм сигурен какво е останало от ума му.
— В такъв случай го излекувайте.
— Подобни неща не са по силите ми. Не са по силите дори на църквата.
Рун взе парчето и го огледа. Пръстите и очите му различиха арамейските букви от едната страна. Ако сърцето му можеше да бие, сега би се разтуптяло силно.
Книгата наистина е била тук. Някой я бе намерил и бе махнал покритието ѝ. Но дали са я отворили?
Невъзможно. Ако се беше случило, крадците щяха да придобият силата ѝ. Но кой я е взел?
Нуждаеше се от отговора — и Ерин бе права.
Само един можеше да му го даде.
— Отец Пиер? — напевно поде той, опитвайки се да го приведе поне за малко в съзнание. — Чуваш ли ме?
Очите на стареца се затвориха.
— Гордост... позорна гордост.
За какво говореше? Дали имаше предвид гордостта на нацистите, или нещо много по-лошо?
— Как те заловиха нацистите? — настоятелно попита Рун. — Ти ли им каза за книгата?
— Es ist noch kein Buch - промълвиха окървавените устни на Пиер.
— Не е книга — преведе Джордан.
— Измъчвали са го, Рун — намеси се Емануел. — Също като тебе сега. Трябва да го излекуваме, преди да го тормозиш с въпроси.
— Още не — избъбри отец Пиер. — Още не книга.
Надя погледна към мраморните стени, сякаш в тях имаше прозорци.
— Изгревът е скоро. Усещате ли?
Рун кимна. Тялото му беше започнало да губи сили. Христовата благодат им позволяваше да се движат през деня, но заради петното върху себе си винаги бяха най-силни нощем.
— Изгрев ми звучи добре — каза Джордан.
— Не можем да изнесем Пиер на дневна светлина — посочи Надя. — Той вече не е благословен с Христовата кръв. Слънцето ще го унищожи.
— Значи ще киснем тук. — Джордан погледна неспокойно към тавана. — Не е петзвезден хотел, но стига прилепите да кротуват, май ще можем...
— Той ще умре преди мръкване — каза Емануел и посочи към икаропите, шумолящи по стените. — Освен ако не се нахрани с онези проклети създания.
— А аз няма да позволя това — заяви Надя. — Защото е грях.
— А пък аз няма да оставя Пиер да умре в грях. — Емануел заплашително извади ножа си.
Рун застана между тях и вдигна ръце.
— Ако побързаме, можем да стигнем до параклиса в Хармсфелд. И да го очистим там. След това ще може отново да вкуси от Христовата кръв.
— Ами ако не може да бъде очистен? — Надя буквално изплю думите. — Ами ако не е бил пионка на нацистите...
Рун вдигна ръка, за да я накара да замълчи, ала тя нямаше намерение да млъква.