Шестимата ѝ стрелци стояха неподвижно като камъни, по трима от всяка страна, със заредени сребърни стрели в арбалетите. Стрелите доставяха по-смъртоносна доза сребро от обикновения куршум. Освен това стрелите обикновено оставаха забити в тялото, вместо да минават през него.
Нямаше намерение да поема каквито и да било рискове с Рун Корза.
Главата на Тарек се обърна към вратата. Всички бойци застанаха нащрек.
Батори не беше чула нищо, но те определено бяха.
Вратата на бункера се отвори напред към разчистената пътека.
Трима сангвинисти излязоха в гората. Рун Корза бе сред тях.
Батори преброи още три фигури зад него, все още в бункера. Едната носеше другата, която несъмнено беше ранена. Но в това нямаше логика — а тя не обичаше изненадите. Само петима бяха напуснали манастира и следите само на петима бяха открити в калта при езерото.
Тогава кой беше шестият?
Нима Корза беше открил някого жив в бункера?
И тогава си спомни за икаропите.
Дали това не беше загадъчният обитател на бункера?
Задържа ръката си вдигната, заповядвайки на бойците да изчакат, докато всички не излязат навън. Но последните трима останаха вътре, явно обхванати от подозрение.
Корза погледна земята и клекна. Беше забелязал, че пръстта е изкопана наскоро. Батори рязко свали ръка, преди сангвинистът да се е досетил за засадата.
Стрелите изсвистяха, пуснати от обтегнатите тетиви на арбалетите. Залпът улучи сангвиниста начело и го прикова за дебелия ствол на стар черен бор.
Той се помъчи да се освободи, кръвта му вече димеше от раните в студената нощ.
Стрелците пуснаха нов залп и всички стрели улучиха целта си, пронизвайки гърдите, гърлото и корема.
Сангвинистът се загърчи в мъглата на собствената си кипнала кръв.
Един свещеник по-малко.
А сега беше ред на Корза.
38.
— Вътре! — извика Рун и се метна през смъртоносния сребърен дъжд.
Една стрела улучи ръката му и се заби дълбоко в подлакътницата. Опари плътта му с отровата на среброто. Беше се досетил за опасността веднага щом видя прясно изровената пръст пред вратата, но бе реагирал твърде бавно.
Някой им беше устроил засада.
Някой, който очакваше да се бие със сангвинисти.
Стигна до една дебела липа и се претърколи зад нея.
Под прикритието на ствола издърпа рязко стрелата. От раната рукна повече кръв, отколкото можеше да си позволи, мъчейки се да прочисти тялото му от сребърната отрова.
Отпусна се с гръб към дървото и погледна наляво.
Както се беше надявал, Надя бе намерила прикритие зад една канара до входа.
Но не и Емануел.
Дузина сребърни стрели го бяха заковали за един бор на няколко метра от Рун. Димът бълваше от раните му, обгръщаше го в призрачната мъгла на собствената му същност.
Рун знаеше, че не може да стигне до него — а дори и да можеше, смъртта вече беше поставила отпечатъка си върху стария му приятел и брат по вяра.
Емануел също го знаеше. Протегна ръка към бункера.
— Синко — разнесе се дрезгавият глас на Пиер от тъмното.
— Прощавам ти — прошепна Емануел.
Рун се надяваше, че Пиер е чул думите, и безмълвно се помоли за своя умиращ приятел.
После Емануел увисна, задържан прав единствено от жестоките стрели.
Зад камъка Надя избърса очи с опакото на дланта си. Подобно на Рун, тя трябваше да приеме, че Емануел е мъртъв, но в мъката се долавяше и мъничко радост. Той беше сполетян от най-почетния край за един сангвинист — смърт в битка.
Емануел беше освободил душата си.
Когато приключи с молитвата, Рун насочи цялото си внимание към единственото човешко сърце, биещо в гората. Сред стригоите имаше човешко същество, което разкриваше истината за нападателите им.
Белиал.
Но откъде бяха разбрали, че Рун е тук с групата си?
И колко се криеха в гората?
Зад него сърцата на Ерин и Джордан отекваха в бункера, където бяха останали заедно с Пиер. Те бяха в безопасност, поне за момента.
Рун посегна към бедрото си и взе манерката. Нуждаеше се от Христовата кръв, за да попълни изгубената току-що. Без нея нямаше да може да продължи да се сражава. Но с една глътка рискуваше да бъде запратен в миналото, безпомощен и уязвим.
Нямаше избор. Вдигна манерката и отпи.
Горещината се разля по него, даде му сили, прогони изгарянето на среброто с чистотата на Христовия огън. Периферното му зрение се обагри в алено.