Картината пред очите му се раздвои, насложи двете жени една върху друга.
Розови устни се извиха в усмивката, която го беше прелъстила навремето.
— Твоите дела ни доведоха тук, отец Корза. Не забравяй това.
Тя вдигна димящия си глок и стреля, стреля, стреля.
Куршумите се забиха в гърдите му.
Сребърни.
Всички до един.
Светът помръкна и той падна.
Джордан изстреля откос над тялото на Рун, когато свещеникът се строполи на земята. Червенокосата, която го беше застреляла, се скри зад едно дърво.
„Защо проклетият глупак излезе на открито по този начин?“
Рун изглеждаше замаян, когато излезе със залитане от убежището си, беше протегнал ръце към жената — празни, сякаш ѝ се предаваше.
Джордан продължаваше да стреля с картечния си пистолет, като прикриваше Надя, за да може да стигне до Рун. Стригоите пълзяха напред към тях, явно без да изгарят от желание да станат и да бъдат надупчени със сребро. Надяваше се патроните в удължения пълнител да са достатъчно, за да могат двамата да се върнат в бункера.
Ерин бе коленичила от другата страна на вратата с пистолет в ръка. Нямаше огнева мощ като неговата, но се оказа изненадващо добър стрелец. Целеше се в краката и раняваше вместо да убива, точно както бе правил Рун. За момента беше по-лесно да забавят врага, вместо да го убиват.
Надя преметна ръката на Рун през рамото си и го помъкна към бункера.
Беше улучена със стрела в бедрото, но дори не трепна, докато не довлече тялото на Рун вътре и не затръшна вратата на бункера.
— Емануел? — попита Джордан.
— Изгубихме го. — Тя стисна зъби и рязко издърпа стрелата. Кипналата кръв потече по бедрото ѝ, като вдигаше пара. Замириса на изгоряло месо.
Ерин преглътна с мъка. Джордан разбираше как се чувства.
— Можеш ли да вървиш? — попита той. — Мога да те поддържам...
— Мога да вървя.
Надя ги поведе забързано навътре и откачи манерка от колана си. Отпи малка предпазлива глътка.
Нещо тежко издумка по заключената врата зад тях и звукът отекна в тунела.
Надя не му обърна внимание, но накрая спря и положи Рун на пода. Бързо взе неговия карамбит и с помощта на закривеното острие разряза кожената броня на гърдите му.
— Трябва да действаме бързо. Всеки момент Белиал ще преодолее вратата.
Ерин коленичи до нея.
— Откъде знаеш, че ще го направят?
— Трябва да го направят. Те са стригои. Изгрее ли слънцето, ще измрат. Трябва да се скрият под земята.
Надя изчовърка куршум от гърдите на Рун с върха на карамбита. Беше се деформирал в гротескно цвете с пет листенца.
— Сребърен, с кух връх — моментално позна Джордан.
Нападателите са знаели какво да очакват.
Надя изчовърка и другите куршуми — бързо, без да внимава особено. Общо шест на брой. Човешко същество не би останало живо при подобни поражения. Може би същото се отнасяше и за сангвинист.
Кръвта бликна от раните и потече по пода.
Ерин загрижено постави длан върху гърдите на Рун.
— Мислех си, че кървенето ще спре бързо.
Джордан си спомни демонстрацията на Корза в Йерусалим, когато сряза дланта си.
Надя избута ръката на Ерин.
— Кръвта му изчиства среброто. Не го ли направи, той ще умре.
— Но няма ли да му изтече цялата кръв и да умре? — попита Ерин.
Надя стисна зъби.
— Възможно е — призна тя и отново погледна към вратата.
Стригоите бяха престанали да блъскат. Тишината не се харесваше на Джордан и явно същото се отнасяше и за Надя.
Тя стана и помъкна Рун на рамо.
Ерин застана до нея.
— Какво ще правим? Ще опитаме водния изход ли?
— Това е единственият ни шанс — каза Надя и посочи със свободната си ръка. — Трябва да стигнем до слънчева светлина.
Затичаха се презглава. Джордан носеше Пиер като пожарникар, но Надя го изпревари. Стигнаха пресечката на тунелите, когато зад тях се разнесе гръмовен тътен.
Взривът разтърси Джордан и той се приведе. Врагът беше заложил заряди при вратата.
Без да забавя крачка, Джордан се обърна да види къде е Ерин. Беше зад него, прекалено далеч. Откъм взривения вход се чу ръмжене.
Чудовищата бяха вътре — и бяха бесни.
39.
Томи се размърда в новото си легло, като се мъчеше да се намести по-удобно. Нямаше представа къде се намира и кое време е, но май не беше в друга болница. Огледа новия си дом, който по-скоро изглеждаше така, както би трябвало да изглежда един затвор.