Какво беше намислила Надя?
42.
Батори стоеше пред тялото на мъртвия сангвинист. Още беше заковано от стрелите на арбалетите за ствола на стария бор като в някакво друидско жертвоприношение.
Тя хвана една стрела за перата накрая и я издърпа от мъртвата ръка. Освободеният крайник се отпусна безжизнено. Батори въздъхна и отгледа последиците.
Ярката слънчева светлина обливаше горската поляна и топеше скрежа от жълтите липови листа. Почти нямаше следи от водената тук битка — малко разровена земя, доста забили се в дърветата куршуми и тъмни петна кръв, просмукваща се в земята. Един хубав дъжд, две седмици нов растеж и на никого няма да му мине през ум какви събития са се разигравали тук.
С изключение на проклетото тяло, приковано към дървото.
Издърпа още една стрела. Искаше ѝ се да можеше да остави тази работа на Тарек, но не беше възможно, не и през деня. Дори Магор беше страдал прекалено много на слънце и тялото му запуши, докато накрая не му заповяда да се оттегли в бункера при другите.
Продължи да вади стрелите, бавно да освобождава тялото.
Жалко, че прикованият не беше Корза. Но тя го беше видяла да пада, след като го надупчи с шест сребърни куршума. Нямаше да издържи дълго в подобно състояние. С огромно задоволство си спомни изненадата на лицето му, докато го прострелваше. Беше я взел за Елизабет, отдавна мъртвата прародителка на Батори, върнала се по някакъв начин на този свят, за да му прости.
Сякаш това можеше да е достатъчно да изкупи греховете му.
Издърпа последната стрела и освободи сангвиниста. Ако беше стригой, слънчевите лъчи щяха да го превърнат в пепел и да ѝ спестят цялата неприятност.
Примирена, Батори бързо се захвана с последната част от мръсната работа, а в главата ѝ започна да се оформя план.
Книгата си оставаше изгубена — но тя знаеше къде да я намери.
И по-важното, знаеше кой може да ѝ помогне.
43.
Ерин се приближи до Джордан, докато той полагаше Рун пред олтара. Свещеникът лежеше на каменния под абсолютно неподвижен, сякаш бе мъртъв.
— Жив ли е още? — попита тя.
— Едва-едва. — Надя коленичи и капна вино от манерката си върху устните му.
Той обаче не преглътна.
Това не беше добре.
— Можем ли да помогнем по някакъв начин? — попита Джордан.
— Като не ми се пречкате. — Надя сложи главата на Рун в скута си. — И като мълчите.
Тя подреди нещата, които бе взела от олтара, като най-напред се зае със запечатаната бутилка вино. Избута корковата тапа с дългия си пръст.
— Трябва да осветя виното — обясни тя.
— Можеш ли да го направиш? — Джордан погледна към вратата. Тревожеше се, че някой може да влезе в църквата и да прекъсне работата им.
— Разбира се, че не може — обади се шокираната Ерин. — Само свещеник може да освещава вино.
Надя изсумтя презрително.
— Доктор Грейнджър, като историк би трябвало да знаете, че не е точно така. — Тя избърса кръвта от гърдите на Рун с покривката на олтара. — През ранните години на християнството нима жени не са отслужвали литургия и не са освещавали вино?
Ерин се засрами. Разбира се, че го знаеше. Чисто рефлексивно се беше хванала за църковната догма, макар че историята определено ѝ противоречеше. Запита се дали дълбоко в себе си не е останала дъщеря на баща си.
Тази истина болеше.
— Съжалявам — извини се Ерин. — Права си.
— Човешката страна на църквата е отнела тази възможност от жените. Но това не важи за сангвинистите.
— Значи можеш да осветиш виното! — пожела да се увери Джордан.
— Не съм казала това. Казах, че жените в сангвинистката църква могат да бъдат свещеници. Но аз все още не съм ръкоположена, така че не съм свещеник.
Джордан погледна към вратата. Отново.
— Защо просто не вземем бутилката и не извършим всичко това някъде другаде, където е по-малко вероятно всеки момент да нахълта някой? Не е нужно да го правиш в църквата, нали?
— Виното действа най-добре като лек, ако се освети и приеме в църква. Осветената земя му придава допълнителна сила.
Тя изсипа последните капки вино от манерката си в една от раните на Рун, при което от гърдите му се изтръгна стон.
Сърцето на Ерин подскочи, изпълнено с надежда. Може би той не беше чак толкова зле, колкото изглеждаше.
Надя освободи сребърната манерка на Рун от крака му и изсипа още малко вино в гърлото му. Този път той преглътна.