— Няма друг начин — вдигна ръце кардиналът. — Ако от Белиал разберат, че сте живи и търсите Евангелието, могат да се опитат да ви повлияят чрез близките ви... Предполагам, че се досещате какво означава това?
Ерин кимна. Беше видяла с очите си свирепостга на Белиал в гробницата в Масада.
— За да защитим вас и онези, които ви обичат, трябва да ви скрием. Трябва да изчезнете от света.
Джордан замислено погали белега от пръстена.
— Не бива да идваш, Джордан. Имаш много за губене.
Гласът на кардинала стана по-мек.
— Това е заради тяхната безопасност, синко. След като със заплахата бъде свършено, ще продължите предишния си живот и приятелите и семействата ви ще разберат, че сте го направили от любов.
— И трябва да сме ние, така ли? Никой друг ли не може да го направи? — попита Джордан, като продължаваше да гледа пръста си.
— Мисля, че вие тримата заедно трябва да изпълните тази задача.
Джордан погледна към Рун, чиито тъмни очи не издаваха нищо, после към Ерин.
Накрая стана и закрачи напред-назад покрай ръба на покрива. Раменете му бяха сковани. Ерин знаеше, че решението е трудно за него. За разлика от нея той не беше осиротял археолог. Имаше голямо семейство в Айона, жена, може би и деца.
Тя си нямаше никого.
Беше свикнала да е сама.
Тогава защо се взираше така в гърба на Джордан и очакваше с нетърпение отговора му?
23.
Батори се събуди от дрямката. Не знаеше кога е заспала, съблазнена от изтощението и прохладното спокойствие на подземния бункер. Трябваха ѝ няколко мига, за да се сети къде се намира. Мъгляво чувство за загуба висеше около нея като паяжина.
И тогава си спомни всичко.
Озова се в настоящето и пристъп на паника разкъса умората ѝ. Надигна се и спусна крака от канапето. Откри Магор свит наблизо. Верният страж, който винаги я защитаваше. Той повдигна масивната си глава и очите му заблестяха.
Тя му махна да лежи, но той се надигна тежко и отиде при нея.
Сви се до канапето, като постави глава в скута ѝ. Усещаше тревогата ѝ, както тя чувстваше простата топлина на обичта и загрижеността му.
— Ще се оправя — увери го на глас тя.
Но той долавяше и неизреченото, нейния страх и безпокойство.
Докато чешеше ушите му, тя затърси думите, с които да Му каже за провала си — ако подобни думи изобщо съществуваха. Беше изгубила повечето стригои под нейна команда и бе позволила рицар на Христа да се измъкне от капана ѝ. И най-лошото — какво можеше да покаже в своя защита?
Определено не и книгата — но това не бе по нейна вина.
Някой друг я бе откраднал много преди Масада да се срути окончателно.
Дори разполагаше с доказателство за кражбата — зърнести фотографии, извлечени от мобилен телефон.
Ала дори на нея всяко обяснение за събитията от тази вечер изглеждаше като извинение.
Неспособна да седи повече, тя нежно отмести муцуната на Магор и се изправи. Прекоси боса персийския килим, който някога бе украсявал каменния под на наследствения ѝ замък и беше топлил стъпалата на отдавна мъртви хора.
Стигна до бетонната стена. Тя беше покрита с червена китайска коприна, за да смекчи суровия бункер, който бе неин дом в пустинята, погребан на шест метра под пясъците. На изкусно подредени лавици покрай стената бяха изложени стар ланцет с дръжка от слонова кост и златна купа с пръстени по вътрешната повърхност, показващи колко кръв е била пусната.
Вдигна купата. Какво количество от прокълнатата ѝ кръв щеше да вземе Той за наказание?
Магор побутна с муцуна бедрото ѝ. Тя остави купата и коленичи, за да зарови лице в козината му. Той миришеше на вълк, на кръв и утеха. Хунор вече го нямаше и Магор бе единственият ѝ истински другар.
Ами ако Той ѝ го отнемеше?
Страхът я накара да вдигне глава. Погледът ѝ се спря върху най-ценното ѝ притежание — оригинален портрет на момче от Рембранд. Версия на „Тит“ беше изложена в една американска галерия. Русата коса на момчето се виеше около ангелско лице. Сериозните сиво-сини очи срещаха нейните, червени устни се извиваха в колеблива усмивка. В американската версия на рамото имаше сиво петънце. Изкуствоведите предполагаха, че там е имало папагал или маймунка, умряла през седмиците, необходими за завършването на картината, поради което домашният любимец бил заличен. Нейната картина показваше, че не става дума за някое от тези животни. Малка сова гледаше към Батори от рамото на момчето.