Кардиналът кимна сдържано, но в очите му гореше решимост. Джордан беше виждал подобно изражение на лицата на не един и двама генерали. Обикновено след като доброволно приемеш да направиш нещо. Нещо, което най-вероятно ще те убие.
Корза стана така рязко, че столът му се катурна и падна на плочките — след което ядосано напусна.
— Трябва да простите на Рун — рече кардиналът. — В миналото той плати ужасна цена, докато служеше на пророчеството.
— Каква цена? — Джордан вдигна стола, обърна го и го яхна наопаки.
— Беше преди почти четиристотин години. — Очите, отразяващи светлината на лампите, се загледаха покрай него към модерните светлини на града. — Сигурен съм, че ако пожелае да ви разкаже, ще го направи.
Джордан донякъде беше очаквал подобен отговор. Облегна ръце върху облегалката на стола.
— И тъй, след като всички сме в кюпа, защо не ни разкажете за пророчеството и защо тримата сме толкова специални?
Ерин отпусна ръце в скута си като ученичка и се наведе напред, също в очакване на отговори.
— Когато книгата била запечатана, според пророчеството... — Кардиналът млъкна и поклати глава. — По-добре просто да ви покажа.
Отвори чекмеджето на масата и извади мека кожена папка. Не приличаше на никакво пророчество. Но когато я отвори, Ерин се наведе напред. Джордан също придърпа стола си и застана рамо до рамо с нея.
— Това ли е? — попита тя.
Кардиналът извади документ в пластмасов калъф. Джордан не беше специалист, но пергаментът изглеждаше толкова стар, колкото и градът около него. Единствената страница беше изписана с тъмно мастило. Не можеше да прочете буквите, но му изглеждаха познати.
— На гръцки ли е? — попита той.
Ерин кимна, наведе се още напред и зачете на глас:
— „Ще дойде ден, когато Алфата и Омегата ще излее своята мъдрост в Евангелие на Безценната кръв, за да могат синовете на Адам и дъщерите на Ева да го използват при нужда.“
— Алфата и Омегата ли? — попита Джордан.
— Исус. Поне така си мисля. — Тя отново насочи вниманието си към пергамента и продължи да чете, като движеше пръст по пластмасата. — „До този ден благословената книга ще бъде скрита в кладенец от най-пълен мрак от момиче.“ — Ерин спря за момент. — Или може би „жена“? Не е ясно. Написано е „момиче с покварена невинност“. Но последната дума може да означава също и „познание“. Библейските понятия за познание, добро и зло често се преплитат.
На Джордан вече започваше да му се вие свят.
— Какво ще кажеш за един бърз превод? А после да обсъдим особеностите?
— Добре. — Тя продължи: — „До този ден благословената книга ще бъде скрита в кладенец от най-пълен мрак от Момиче с покварена невинност, Рицар на Христа и Воин на Човека.“
Пое отново дъх.
„По същия начин и други трима ще върнат книгата. Само Жена на познанието, Рицар на Христа и Воин на Човека могат да отворят Христовото евангелие и да разкрият на света Неговата слава.“
Кардиналът впери поглед в Ерин.
— Мисля, че това сте вие, доктор Грейнджър, заедно със сержант Стоун и отец Корза.
Ерин погледна пергамента.
— Защо смятате, че сме точно ние?
— Тримата отидохте заедно на мястото, където е била скрита книгата. Всеки от вас изигра роля в побеждаването на създанията на мрака и се върнахте живи, за да видите звездите в пустинята.
Джордан въздъхна шумно, което накара другите да се обърнат към него. Всичко това приличаше на религиозни глупости и той им каза защо.
— Но ние не намерихме книгата. Нея вече я няма, изнесена е. Някой сигурно вече я е отворил, при това отдавна.
— Не, синко. Ако я бяха отворили, светът щеше да се промени. Чудесата щяха да бъдат нещо обичайно.
— Може би — рече Джордан. — Но така или иначе, някой вече я е открил и я е взел. Те трябва да са онези, за които говори пророчеството, нали така?
Кардиналът поклати глава.
— Пророчеството не казва кой ще я открие, а само кой трябва да я отвори. Мисля, че у когото и да се намира книгата, той не може да я отвори, защото не е част от триото на пророчеството. Мисля, че вие обаче сте.
— Къде трябва да идем, за да търсим книгата? — попита Ерин.
Кардинал Бернар поклати глава.
— Нямам отговор на този въпрос. Рун каза, че не е открил нищо в гробницата, което да посочва кой я е ограбил.
Ерин се обърна към Джордан, явно с молба за разрешение. Той кимна. Вече не виждаше смисъл да пази тайни. Тя бръкна в джоба си и бавно извади нацисткия медальон.
— Намерих това в ръката на мъртвото момиче. Трябва да го е грабнала от онези, които са откраднали книгата и са я убили.