Кардиналът протегна ръка. След кратко колебание Ерин пусна сребърния диск в дланта му, облечена в червена ръкавица.
Кардиналът го разглежда в продължение на цяла минута, като внимателно изучаваше надписа по края, после го прочете на глас.
— Аненербе.
— Запознат ли сте с тази организация? — попита Джордан.
— Нашият орден често имаше изследователски интереси, сходни с интересите на тази група. Аненербе прерови Светите земи за изгубени артефакти и религиозни предмети с тайнствена сила. Всъщност свещеникът, който навремето ръководеше издирването на Евангелието, имаше за задача да следи и Аненербе. За съжаление изгубихме отец Пиер през Втората световна война. — Кардиналът целуна кръста си и продължи: — Изгубихме толкова много хора по онова време.
Джордан знаеше как се чувства.
Бернар се изправи бавно и умислено и върна медала на Ерин.
— Един човек трябва да види това. Имаме Папски университет, ръководен от нашия орден, който е скрит в манастира в Етал, Германия. Те имат огромна научна библиотека. Там ще намерите записите ни за Аненербе и дейността ѝ по време на войната и след нея. Може би това трябва да бъде първата спирка по пътя ви.
Джордан погледна към Ерин.
— Имаш ли по-добри идеи?
— Нещо по-добро от библиотека на сангвинисти? — Тя изглеждаше готова да тръгне незабавно. — С нетърпение очаквам да я видя.
Джордан се ухили. Изобщо не се учудваше. Вълнението ѝ беше заразно.
— Освен ако отец Корза няма възражения, да започнем оттам.
— Ще се погрижа да ви посрещнат. Аз трябва да се върна в Рим, за да подготвя Ватикана, ако имате успех.
Кардиналът понечи да стане, но Джордан вдигна ръка.
— Преди това искам да помоля за една услуга.
— Да?
— Написал съм писма за всеки член на екипа ми. — Говореше с равен глас, делово, опитваше се да не мисли. — Писма, които трябва да се изпратят на семействата им в случай на смъртта им, както и на моята. Оставил съм инструкции на командира си къде са и какво да се прави с тях. Бихте ли се погрижили да бъдат изпратени?
Бернар сведе глава.
— Ще го направя, синко. Поддържаме контакти с много военни свещеници.
Джордан прочисти гърло и заговори официално.
— И още нещо, Ваше Високопреосвещенство.
— Разбира се.
Той бръкна в малък, затворен с цип джоб на якето си и извади венчалния си пръстен. Задържа го между палеца и показалеца си, спомняйки си дъждовния ден, в който Керън го беше сложила на пръста му, момента, който се носеше към него като товарен влак още от втората му година в гимназията. Никога не бяха помисляли, че ще се разделят.
— Моля да се погрижите това да стигне до семейството на жена ми — каза той. — Винаги съм им казвал, че ако умра, ще го получат. Искаха да го заровят до надгробния ѝ камък.
25.
Ерин отпиваше глътка вода, когато Джордан предаде халката на починалата си жена. Едва не се задави от изненада.
Венчалният пръстен сияеше в златно, преди червената ръкавица на кардинала да се затвори около него.
— Както желаеш, синко. Ще бъде направено.
„Значи Джордан не е женен, а вдовец.“
Мъчеше се да вкара тази промяна в общата ѝ представа за него, като едва чуваше инструкциите на сержанта къде могат да бъдат намерени писмата му и на какъв адрес да изпратят пръстена. Трябваше да е женен. Светлата ивица на пръста го разкриваше. Стана ѝ много криво, че е интерпретирала неправилно данните. Бил е вдовец, който явно е обичал жена си и не е искал да се раздели с нея.
Това променяше всичко. Ако беше сам, действията му можеха да се разглеждат в различна светлина — като нейните собствени. Започна да прехвърля всичките им досегашни контакти и най-сетне стигна до онази целувка в стаята му.
Откри, че докосва с пръсти устните си, събра сили да махне ръката си.
— Извинете, Ваше Високопреосвещенство — разнесе се сприхав глас и накара всички да вдигнат глави. Отец Амвросий вървеше към тях. — Мога ли да разчистя?
Ерин стана, несигурна къде да иде.
— Разбира се, синко — каза благо кардиналът. — Приключихме с вечерята.
В желанието си да си намери работа и да насочи мислите си другаде, Ерин помогна на отец Амвросий да раздигне масата, докато Джордан и кардиналът продължаваха да говорят. Тя забързано последва нервния свещеник с чиниите обратно към стълбите.
Затвори вратата, тъй като искаше да остане за момент насаме с отец Амвросий.
— Бих искала да говоря с отец Корза — рече тя.