Ако не беше тъмният лабиринт от тунели, щеше да избяга. Само че свещта ѝ беше угаснала и ѝ трябваше светлината от молитвената свещ в ръката на Рун, за да се върне на безопасно място.
Накрая някъде отпред, от отворена врата, от която струеше светлина, отекнаха разгорещени гласове. Разпозна ги — гневния тембър на Джордан, превзето досадния тон на отец Амвросий и примирената въздишка на кардинал Бернар.
— Къде е тя? — прогърмя гласът на Джордан. Несъмнено питаше какво е направил отец Амвросий с нея.
Тъмната фигура на Рун изчезна през входа.
Ерин забърза след него и попадна в модерна стая с варосани стени, под от полиран камък и дълга маса, върху която имаше оръжия и муниции.
Всички очи се обърнаха към нея.
Лицето на Джордан се отпусна.
— Слава богу — въздъхна той, макар че Бог нямаше нищо общо със станалото.
Другите останаха с непроницаеми лица, с изключение на Рун.
Той се впусна напред, сграбчи отец Амвросий за гърлото и го блъсна в стената. Краката на дребния свещеник заритаха във въздуха.
— Кардинале! — изпъшка той, като се задушаваше.
Рун стисна гърлото му още по-силно.
— Ще си уредя сметките с теб, Амвросий. Хубаво го запомни.
Джордан направи крачка напред и вдигна ръце, сякаш се канеше да се намеси.
Лицето на кардинала стана безстрастно.
— Пусни го, Рун. Ще се погрижа да бъде порицан подобаващо.
Рун се наведе напред.
Единствено стоящата отстрани Ерин видя заострените върхове на зъбите му.
— Махай се от очите ми — заплашително изсъска той. — Ако не искаш разплатата да стане още сега.
Рун пусна свещеника, който беше пребледнял като смъртник. Значи и той беше видял острите зъби. Отец Амвросий дойде на себе си, побърза да се отдалечи и си плю на петите.
Джордан пристъпи към нея.
— Ерин, добре ли си? Къде беше? Какво стана?
— Нищо ми няма.
Не искаше да говори за случилото се, особено докато не свикне с промяната в семейното положение на новия ѝ съекипник. Въпреки това беше повече от благодарна, че той също ще участва в експедицията. Представи си мрачната ярост на лицето на Рун, когато я беше погледнал в параклиса, острите му зъби, когато заплаши отец Амвросий.
Присламчи се към утешителната топлина на Джордан.
— Благодаря.
Кардинал Бернар се прокашля.
— Тъй като се върнахте при нас, доктор Грейнджър... може би е добре да довършим нашия разговор за стригоите.
Той посочи към отрупаната с оръжия маса. Ерин застана по-далеч от Рун, макар че сега той изглеждаше отново спокоен.
Джордан взе чифт очила от масата и ги заразглежда.
— За нощно виждане са, но изглеждат странно.
— Специален дизайн, който може да работи в нощен и инфрачервен режим — обясни Бернар. — Полезно пособие. Нощният режим ви позволява да различите противника в тъмното, но тъй като стригоите са студени, инфрачервените очила не регистрират телесна топлина. Ако превключвате между двата режима, ще можете да различавате хора от стригои нощем.
Обхваната от любопитство и желание да провери сама, Ерин взе другия чифт и погледна към Джордан. Косата и върхът на носа му бяха жълти; останалата част от лицето му изглеждаше топла и червена. Той помаха с оранжева ръка.
„Определено е топлокръвен.“
Спомни си топлината на целувката му — и побърза да натика тази мисъл някъде по-надалеч.
Забързано насочи очилата към Рун. Макар кардиналът току-що да беше казал, че тялото му ще бъде със стайна температура, Ерин все пак се изненада, когато видя лицето му в същите студени пурпурни и тъмносини тонове като стената зад него. Когато превключи на нощно виждане, всички изглеждаха еднакво.
— Как е? — попита Джордан.
— Отлично.
Ето че още един технически инструмент показваше колко различен е Рун от тях. Дали изобщо имаха нещо общо помежду си?
— Това са сребърни куршуми за оръжията. — Кардиналът подаде на Джордан дървени кутийки. — Трудно е да спреш нападащ стригой с огнестрелно оръжие, но тези куршуми помагат. Имат кух връх и се пръсват при удар, за да увеличат максимално количеството сребро, което влиза в контакт с кръвта им.
Джордан подхвърли един патрон и го вдигна към светлината. Куршумът и гилзата проблеснаха в сребристобяло.
— Как помага това?
— Уникалната ни кръв е неподатлива за болестите на смъртните. Можем да живеем вечно, освен ако не станем жертви на насилствена смърт. Имунната ни система превъзхожда вашата във всяко едно отношение, освен когато не става дума за сребро.