— Недей така, синко — прекъсна го кардиналът. — Не всеки е замесен от войнишко тесто. Доктор Грейнджър ще бъде с вас като учен. Сигурен съм, че ти и сержант Стоун можете да осигурите безопасността ѝ.
— Не споделям подобна безрезервна вяра в нашите способности — възрази Рун. — Тя трябва да бъде готова да се защити.
— И ще го направя. — Ерин взе един „Зиг Зауер“.
— Отлично оръжие. — Кардиналът ѝ подаде няколко кутийки със сребърни патрони.
Тя прибра пистолета в кобур за рамо. Чувстваше се нелепо в дългата си пола, сякаш участваше в някакво шоу за Дивия запад.
— Мога ли да получа чифт джинси?
— Ще се погрижа — обеща Бернар и посочи дрехите, окачени на стената — два дълги кожени шлифера. — Тези също са за вас.
Джордан отиде до палтата и опипа по-голямото.
— От какво са ушити?
— От кожата на вълк бласфемари — отвърна кардиналът. — Издържа както на ножове, така и на куршуми.
— Като бронежилетка — одобрително рече Джордан.
Ерин взе по-малкото палто, което несъмнено бе предназначено за нея. Беше близо два пъти по-тежко от обикновено яке. Иначе изглеждаше нормално, просто от скъпа кожа.
Джордан облече своето. Беше с цвета на млечен шоколад и му отиваше идеално. Изглеждаше дори по-добре, отколкото в маскировъчна униформа.
Ерин наметна своето, което бе малко по-светло от това на Джордан. Стигаше до коленете ѝ, но беше достатъчно широко, за да ѝ позволява да се движи свободно. Кръглата яка докосваше брадичката ѝ и пазеше шията.
— Искам да ви дам и това. — Рун пъхна в ръката ѝ сребърен накит — верижка с православен кръст.
Преди години беше носила подобен кръст всеки ден — докато не го изхвърли от гърба на коня, когато избяга. След като години наред баща ѝ се беше опитвал да ѝ набие Бог в главата, накрая бе успял само да го избие.
— Каква полза от него? — попита тя. — Кардиналът каза, че свещените предмети не са толкова мощни срещу стригои.
— Това не е просто оръжие. — Рун говореше толкова тихо, че Ерин трябваше да напрегне слух, за да го чува. — А символ на Христос. По-силно е от всяко оръжие.
Ерин се взря в искрените му очи. Нима се опитваше да я върне отново в лоното на църквата? Или беше нещо повече?
От уважение към онова, което видя в погледа му, тя си сложи кръста.
— Благодаря.
Рун сведе едва-едва глава, после подаде друг кръст на Джордан.
— Не е ли рано за размяна на накити? — попита младият мъж.
Рун се намръщи объркано.
Ерин се усмихна — и се почувства по-добре.
— Не му обръщай внимание. Просто те дразни, Рун.
Джордан въздъхна, сложи ръце на кръста си и зададе последния си въпрос.
— И кога потегляме?
Бернар отговори без капка колебание.
— Веднага.
ТРЕТА ЧАСТ
28.
До зазоряване имаше още часове. Джордан се размърда на задната седалка на черния „Мерцедес S600“ седан. Загледа се през прозореца към черната баварска гора, където нощта все още имаше пълно господство. Ерин седеше до него, а Корза караше умело, демонстрирайки свръхестествените си рефлекси.
„Марио Андрети със свещеническа якичка.“
Отвъд виещата се ивица асфалт смърчове и ели се очертаваха като черни силуети на фона на тъмносивото небе. Мъгла пълзеше бавно от тъмното като призрачни пръсти. Джордан разтърка очи. Трябваше да престане да мисли като човек, попаднал във филм на ужасите. Реалността беше достатъчно смахната и без да позволява на въображението си да се развихри с пълна сила.
Прозя се. Умората от полета още си казваше думата. Едва успя да се качи в луксозния частен самолет на Ватикана и моментално заспа в огромното кресло. Направо не можеше да повярва, че все още е същата нощ. Бяха напуснали Йерусалим само преди четири часа, полетели на север с максималната скорост, на която бе способна машината.
Когато самолетът кацна в Мюнхен, Ерин имаше очарователно сънен вид, така че явно беше успяла да подремне.
Сега тя се беше извърнала от него и гледаше през своя прозорец. Беше облечена в прости сиви джинси, бяла риза и коженото палто, което ѝ бе дал кардиналът. Джордан прокара пръст по високата яка на собствената си дреха. Като се изключи стягането във врата, това бе най-удобната броня, която бе носил някога, при това приличаше на обикновено палто. Въпреки това, като се имаше предвид срещу какво се изправяха, бронята можеше да се окаже недостатъчна.